Deutsch
English
Français
Español
Italiano
Nederlands
Português
Slovenčina
Hrvatski
Slovenščina
Lietuvių
Eesti
Български
CC 117 2012
Блистер
Пруф
Блистер Пруф
Португалия · 10 години евро в брой
Тираж9 225
Емисионна цена17,47 €
Дата на емисия24.02.2012 г.
ОпаковкаБлистер
Надпис на гурта5 Wappenschilde + 7 замъка, разпределени равномерно
Пазарна цена25,00 €
Към повода за емисията
Съвместната възпоменателна монета отбелязва десетата годишнина от въвеждането на еврото. В центъра е символът на еврото като олицетворение на международното значение на валутата; хора, кулата на ЕЦБ, кораби, фабрики и вятърни турбини насочват към финансовия свят, търговията, промишлеността, енергетиката, както и научните изследвания и развойната дейност. Дизайнът, създаден от Helmut Andexlinger, е избран чрез публично онлайн гласуване.
Мотивът
Знакът на еврото във вътрешната част на монетата показва, че еврото се е превърнало в изключително важен фактор в Европа и по света и през последните десет години се е развило като глобален фактор в международната валутна система. Елементите на дизайна, разположени около знака на еврото, символизират значението на еврото за хората, финансовия свят (кулата на ЕЦБ), търговията (кораби), промишлеността (фабрики), енергийния сектор и научноизследователската и развойната дейност (вятърни турбини). Инициалите на художника „AH“ са разположени под изображението на кулата на ЕЦБ. Имената на държавите емитенти на съответните им национални езици са изсечени в центъра над мотива, а годините 2002-2012 – под него.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Предистория на темата
Отправната точка на юбилея е въвеждането на евробанкнотите и евромонетите на 1 януари 2002 г. Като безналични пари еврото съществува още от 1 януари 1999 г. От този момент валутните курсове са фиксирани необратимо, финансовите операции могат да се извършват в евро, а Европейската централна банка поема общата парична политика. Първоначално наличните пари продължават да бъдат в обращение в съответните национални валути.
Общата валута води началото си от Европейския икономически и паричен съюз, чиито правни основи са създадени с Договора от Маастрихт. Участващите държави трябва да изпълнят изисквания, наред с другото, за ценова стабилност, държавния дълг, публичните дефицити и лихвените проценти. Целта на паричния съюз е да отпаднат валутните рискове и разходите за обмяна в рамките на общия пазар. Същевременно участващите държави се отказват от самостоятелното определяне на паричната си политика.
Въвеждането на наличните пари през 2002 г. обхваща дванадесет държави: Белгия, Германия, Финландия, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия и Испания. Досегашните им валути, като германски марки, франкове, лири или шилинги, са извадени от ежедневното парично обращение след обикновено кратък период на паралелно обращение. До 2012 г. еврозоната нараства до 17 държави. Сред присъединилите се по-късно страни са Словения, Кипър, Малта, Словакия и Естония.
Изборът на годишнината като общ повод за издаване на монета се обяснява с особената роля на наличните пари в процеса на европейската интеграция: За разлика от договорите или институционалните реформи паричният съюз се среща непосредствено с гражданите в ежедневието. Единните възпоменателни емисии същевременно правят видима конструкцията на евромонетите. Те имат обща европейска страна с номиналната стойност, докато другата страна по принцип се оформя от съответната държава емитент.
Юбилеят съвпада и с европейската дългова и банкова криза. Поради това въпросите за бюджетната дисциплина, финансовата солидарност и институционалното устройство на паричния съюз определят политическия контекст на годината на емисията.
Общата валута води началото си от Европейския икономически и паричен съюз, чиито правни основи са създадени с Договора от Маастрихт. Участващите държави трябва да изпълнят изисквания, наред с другото, за ценова стабилност, държавния дълг, публичните дефицити и лихвените проценти. Целта на паричния съюз е да отпаднат валутните рискове и разходите за обмяна в рамките на общия пазар. Същевременно участващите държави се отказват от самостоятелното определяне на паричната си политика.
Въвеждането на наличните пари през 2002 г. обхваща дванадесет държави: Белгия, Германия, Финландия, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия и Испания. Досегашните им валути, като германски марки, франкове, лири или шилинги, са извадени от ежедневното парично обращение след обикновено кратък период на паралелно обращение. До 2012 г. еврозоната нараства до 17 държави. Сред присъединилите се по-късно страни са Словения, Кипър, Малта, Словакия и Естония.
Изборът на годишнината като общ повод за издаване на монета се обяснява с особената роля на наличните пари в процеса на европейската интеграция: За разлика от договорите или институционалните реформи паричният съюз се среща непосредствено с гражданите в ежедневието. Единните възпоменателни емисии същевременно правят видима конструкцията на евромонетите. Те имат обща европейска страна с номиналната стойност, докато другата страна по принцип се оформя от съответната държава емитент.
Юбилеят съвпада и с европейската дългова и банкова криза. Поради това въпросите за бюджетната дисциплина, финансовата солидарност и институционалното устройство на паричния съюз определят политическия контекст на годината на емисията.