CC 116 2012
Монета от 2 евро
Нециркулирала/BU Основна монета Банкова емисия
2 евро Брилянт/BU
Австрия · 10 години евро в брой
Тираж11 000 000
Дата на емисия2.01.2012 г.
Надпис на гурта2 EURO ★★★ × 4, редуващо се нормално/обърнато
Пазарна цена3,50 €
Към повода за емисията
Съвместната възпоменателна монета отбелязва десетата годишнина от въвеждането на еврото. В центъра е знакът на еврото като символ на международното му значение; около него са групирани хора, кулата на ЕЦБ, кораби, фабрики и вятърни турбини като символи на финансовия свят, търговията, промишлеността, енергетиката, както и на научните изследвания и развойната дейност. Годините „2002-2012“ допълват мотива; при люксембургското издание допълнително се появява портретът на великия херцог с ефект при накланяне.
Мотивът
Знакът на еврото във вътрешната част на монетата показва, че еврото се е превърнало във важен фактор от изключително значение за Европа и света и през последните десет години се е развило до глобален фактор в международната парична система. Елементите на дизайна, разположени около знака на еврото, символизират значението на еврото за хората, финансовия свят (кулата на ЕЦБ), търговията (корабите), промишлеността (фабриките), енергийния сектор, както и за научноизследователската и развойната дейност (вятърните турбини). Инициалите на художника „AH“ са разположени под изображението на кулата на ЕЦБ. Имената на държавите емитенти на съответните национални езици са изсечени в центъра над мотива, а годините 2002-2012 — под него.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Предистория на темата
Еврото възникна в рамките на Европейския икономически и паричен съюз. В основата му бяха правилата за обща валута и обща парична политика, договорени в Договора от Маастрихт. На 1 януари 1999 г. еврото първоначално беше въведено като безналична валута; едновременно с това обменните курсове на участващите национални валути бяха окончателно фиксирани. Паричните преводи, финансовите операции и държавните плащания вече можеха да се извършват в евро, докато в ежедневието продължаваха да се използват националните банкноти и монети.
Евробанкнотите и евромонетите влязоха в обращение на 1 януари 2002 г. в дванадесет държави членки. В рамките на кратък преходен период германските марки, франковете, лирите, песетите и други дотогавашни валути бяха изтеглени от обращение. Преходът представляваше мащабна логистична операция: банките, търговските обекти и операторите на банкомати трябваше да заменят наличностите и системите за отчитане. За населението паричният съюз за първи път стана непосредствено видим в ежедневните разплащания. До 2012 г. еврозоната се беше разширила с присъединяването на още държави; последно Естония прие еврото през 2011 г.
Паричната политика на еврозоната се провежда от Евросистемата, която се състои от Европейската централна банка и националните централни банки на държавите от еврозоната. Докато банкнотите са с еднакъв дизайн във всички държави, монетите имат обща европейска и национална страна. Независимо от този дизайн те са законно платежно средство на цялата територия на еврозоната.
Емисията беше пусната в период, когато европейската дългова и банкова криза беше в центъра на политическото внимание по отношение на функционирането на паричния съюз. Официалният повод за емисията обаче остана единствено годишнината от въвеждането на парите в брой.
Министрите на финансите избраха координирана емисия, тъй като преходът към общата валута засягаше съвместно всички тогавашни държави от еврозоната. Конкретният външен вид не беше определен само от институциите: след общоевропейски конкурс за дизайн жури от специалисти избра пет предложения. След това гражданите и жителите на еврозоната определиха проекта на австрийския гравьор Helmut Andexlinger чрез публично онлайн гласуване. Така емисията свърза общата годишнина с процедура за избор, обхващаща няколко държави.
Евробанкнотите и евромонетите влязоха в обращение на 1 януари 2002 г. в дванадесет държави членки. В рамките на кратък преходен период германските марки, франковете, лирите, песетите и други дотогавашни валути бяха изтеглени от обращение. Преходът представляваше мащабна логистична операция: банките, търговските обекти и операторите на банкомати трябваше да заменят наличностите и системите за отчитане. За населението паричният съюз за първи път стана непосредствено видим в ежедневните разплащания. До 2012 г. еврозоната се беше разширила с присъединяването на още държави; последно Естония прие еврото през 2011 г.
Паричната политика на еврозоната се провежда от Евросистемата, която се състои от Европейската централна банка и националните централни банки на държавите от еврозоната. Докато банкнотите са с еднакъв дизайн във всички държави, монетите имат обща европейска и национална страна. Независимо от този дизайн те са законно платежно средство на цялата територия на еврозоната.
Емисията беше пусната в период, когато европейската дългова и банкова криза беше в центъра на политическото внимание по отношение на функционирането на паричния съюз. Официалният повод за емисията обаче остана единствено годишнината от въвеждането на парите в брой.
Министрите на финансите избраха координирана емисия, тъй като преходът към общата валута засягаше съвместно всички тогавашни държави от еврозоната. Конкретният външен вид не беше определен само от институциите: след общоевропейски конкурс за дизайн жури от специалисти избра пет предложения. След това гражданите и жителите на еврозоната определиха проекта на австрийския гравьор Helmut Andexlinger чрез публично онлайн гласуване. Така емисията свърза общата годишнина с процедура за избор, обхващаща няколко държави.
Анализ на цените в eBay
За тази емисия има динамика на цената въз основа на реални продажби в eBay – с медиана, диапазон и брой продажби
Виж анализ на цената

