Deutsch
English
Français
Español
Italiano
Nederlands
Português
Slovenčina
Hrvatski
Slovenščina
Lietuvių
Eesti
Български
CC 92 2011
Coincard
Нециркулирала/BU
Coincard
Люксембург · Jean du Luxembourg
Тираж7 500
Емисионна цена9,00 €
Дата на емисия3.02.2011 г.
ОпаковкаCoincard
Надпис на гурта2 ★ ★ × 6, редуващо се нормално/обърнато
Пазарна цена25,00 €
Към повода за емисията
Монетата отбелязва 50-ата годишнина от назначаването на Jean за „лейтенант-представител“ от неговата майка, великата херцогиня Charlotte. Мотивът изобразява Henri в полуфас, а зад него са подредени портретите на великия херцог Jean и великата херцогиня Charlotte. Над портретите стои надписът „LËTZEBUERG“, а под тях са гравирани имената на изобразените кралски височества.
Мотивът
Вътрешната част на монетата показва от дясната страна портрета на Негово Кралско Височество великия херцог Henri в полупрофил, обърнат наляво, а зад него, подредени вляво, са портретите на великия херцог Jean и великата херцогиня Charlotte. Над трите портрета е изписан текстът „LËTZEBUERG“. Над него между монетния знак и знака на монетарницата е посочена годината на емисията „2011“. Под отделните портрети са гравирани имената на кралските височества.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Предистория на темата
Френското звание „lieutenant-représentant“ в Люксембург обозначава заместник на държавния глава. Действащият велик херцог може да възложи на престолонаследника да поеме част от конституционните му правомощия. Назначаването не представлява нито абдикация, нито предсрочна смяна на престола. То по-скоро осигурява постепенен преход на държавните функции и дава възможност на бъдещия държавен глава да изпълнява държавни задължения още преди възкачването си на престола.
Charlotte е великата херцогиня от 1919 г. Тя заема престола след абдикацията на по-голямата си сестра Marie-Adelheid. На проведеното същата година народно допитване мнозинството от населението на Люксембург се обявява за запазване на монархията. По време на германската окупация на Люксембург през Втората световна война Charlotte, семейството ѝ и правителството заминават в изгнание. Оттам тя се обръща към населението, наред с другото, чрез радиообръщения. След края на войната се завръща в Люксембург. Управлението ѝ приключва през 1964 г. с нейната абдикация.
Jean, най-големият син на Charlotte, служи като войник в британските Irish Guards по време на Втората световна война. След завръщането си той постепенно поема все повече обществени и държавни функции. Три години след началото на дейността си като заместник той наследява майка си като велик херцог. Остава на поста до 2000 г., след което абдикира в полза на най-големия си син Henri.
Избраната годишнина по този начин насочва към уреден династичен и конституционен преход. Същевременно тя свързва три последователни поколения на люксембургския владетелски дом. По-късно отново е извършена подобна подготовка за смяна на престола: преди собствената си абдикация Jean също назначава Henri за „lieutenant-représentant“. Затова поводът е подходящ наред с лично семейно честване да представи и институционалната приемственост на люксембургската монархия.
Charlotte е великата херцогиня от 1919 г. Тя заема престола след абдикацията на по-голямата си сестра Marie-Adelheid. На проведеното същата година народно допитване мнозинството от населението на Люксембург се обявява за запазване на монархията. По време на германската окупация на Люксембург през Втората световна война Charlotte, семейството ѝ и правителството заминават в изгнание. Оттам тя се обръща към населението, наред с другото, чрез радиообръщения. След края на войната се завръща в Люксембург. Управлението ѝ приключва през 1964 г. с нейната абдикация.
Jean, най-големият син на Charlotte, служи като войник в британските Irish Guards по време на Втората световна война. След завръщането си той постепенно поема все повече обществени и държавни функции. Три години след началото на дейността си като заместник той наследява майка си като велик херцог. Остава на поста до 2000 г., след което абдикира в полза на най-големия си син Henri.
Избраната годишнина по този начин насочва към уреден династичен и конституционен преход. Същевременно тя свързва три последователни поколения на люксембургския владетелски дом. По-късно отново е извършена подобна подготовка за смяна на престола: преди собствената си абдикация Jean също назначава Henri за „lieutenant-représentant“. Затова поводът е подходящ наред с лично семейно честване да представи и институционалната приемственост на люксембургската монархия.