Deutsch
English
Français
Español
Italiano
Nederlands
Português
Slovenčina
Hrvatski
Slovenščina
Lietuvių
Eesti
Български
CC 88 2010
Комплект монети за обращение
Пруф
КРМ ПП
Италия · 200-годишнина от рождението на Camillo Benso di Cavour
Тираж5 000
Емисионна цена95,00 €
Дата на емисия9.12.2010 г.
ОпаковкаКомплект монети за обращение
Надпис на гурта2 ★ × 6, редуващи се изправени/обърнати
Пазарна цена129,00 €
Към повода за емисията
Възпоменателната монета почита 200-годишнината от рождението на Camillo Benso, Graf von Cavour. Изображението показва фрагмент от портрет на италианския държавник, придружен от името „CAVOUR“, монограма „RI“, монетния знак „R“, годините „1810“ и „2010“, както и инициалите „C.M.“ на художничката Claudia Momoni.
Мотивът
Вътрешната част на монетата изобразява в центъра фрагмент от портрет на италианския държавник. От лявата страна са гравирани името „CAVOUR“ и монограмът на Италианската република „RI“, а от дясната страна – монетният знак „R“, годините „1810“ и „2010“, както и инициалите на художничката Claudia Momoni „C.M.“.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Предистория на темата
Camillo Benso произхождал от пиемонтско благородническо семейство. След кратка военна кариера като офицер той се занимавал със земеделие, икономическа политика и политическите процеси в Западна Европа. През 1847 г. заедно със свои съмишленици основал вестник „Il Risorgimento“. Името обозначавало едновременно и движението, което се стремило към политическо преустройство и в крайна сметка към обединение на италианските държави.
Cavour отстоявал умерено либерален курс. За разлика от републиканските националисти около Giuseppe Mazzini той не разчитал на революция, а на конституционна монархия под ръководството на Савойската династия. Като министър, а по-късно и като министър-председател на Кралство Сардиния-Пиемонт, той насърчавал развитието на железниците, търговията и промишлеността. Освен това се стремял да ограничи влиянието на Католическата църква върху държавата, без по принцип да поставя под съмнение религията.
Външната му политика имала за цел да постави италианския въпрос на европейския дневен ред. Поради това Сардиния-Пиемонт участвала в Кримската война, а след това и в мирните преговори в Париж. Cavour спечелил Франция под ръководството на Napoleon III като съюзник срещу Австрийската империя, която владеела големи части от Северна Италия. Войната от 1859 г. довела до присъединяването на Ломбардия към Сардиния-Пиемонт. След провеждането на референдуми към него се присъединили и други области от Централна Италия.
Отношенията с Giuseppe Garibaldi били белязани от сътрудничество и конфликти. Походът на Garibaldi довел през 1860 г. до разпадането на Кралството на двете Сицилии. Cavour искал да предотврати превръщането му в републиканско движение или във война срещу Папската държава и Франция. Поради това големи части от завладените територии били включени в Савойската монархия.
След провъзгласяването на Кралство Италия през 1861 г. Cavour станал неговият първи министър-председател. Той починал няколко месеца по-късно. Издаването на монетата съвпаднало с непосредствената подготовка за 150-годишнината от основаването на италианската държава и така едновременно напомняло за политическия архитект на монархическо-дипломатическото обединение на Италия.
Cavour отстоявал умерено либерален курс. За разлика от републиканските националисти около Giuseppe Mazzini той не разчитал на революция, а на конституционна монархия под ръководството на Савойската династия. Като министър, а по-късно и като министър-председател на Кралство Сардиния-Пиемонт, той насърчавал развитието на железниците, търговията и промишлеността. Освен това се стремял да ограничи влиянието на Католическата църква върху държавата, без по принцип да поставя под съмнение религията.
Външната му политика имала за цел да постави италианския въпрос на европейския дневен ред. Поради това Сардиния-Пиемонт участвала в Кримската война, а след това и в мирните преговори в Париж. Cavour спечелил Франция под ръководството на Napoleon III като съюзник срещу Австрийската империя, която владеела големи части от Северна Италия. Войната от 1859 г. довела до присъединяването на Ломбардия към Сардиния-Пиемонт. След провеждането на референдуми към него се присъединили и други области от Централна Италия.
Отношенията с Giuseppe Garibaldi били белязани от сътрудничество и конфликти. Походът на Garibaldi довел през 1860 г. до разпадането на Кралството на двете Сицилии. Cavour искал да предотврати превръщането му в републиканско движение или във война срещу Папската държава и Франция. Поради това големи части от завладените територии били включени в Савойската монархия.
След провъзгласяването на Кралство Италия през 1861 г. Cavour станал неговият първи министър-председател. Той починал няколко месеца по-късно. Издаването на монетата съвпаднало с непосредствената подготовка за 150-годишнината от основаването на италианската държава и така едновременно напомняло за политическия архитект на монархическо-дипломатическото обединение на Италия.