КРМ БНЦ

Битката при Маратон е част от първото персийско нападение срещу континентална Гърция. Персийската империя под управлението на Дарий I искала да затвърди влиянието си в Егейско море и да накаже Атина и Еретрия за подкрепата им за Йонийското въстание срещу персийското владичество. След превземането на Еретрия персийската армия се десантирала при Маратон на източното крайбрежие на Атика, където теренът предлагал удобен достъп до Атина.

Срещу персите се изправили преди всичко атински хоплити, както и по-малък отряд от Платея. Гърците се сражавали като тежковъоръжени пехотинци в стегната формация. С атинските действия особено се свързва пълководецът Милтиад. Гърците успели да разбият персийската армия и да я принудят да се оттегли към корабите си. След това атиняните бързо се върнали, за да предотвратят евентуално нападение на персийския флот срещу незащитения им град.

Победата не сложила край на Персийските войни. Десет години по-късно Ксеркс I, синът на Дарий, предприел нов поход срещу Гърция. Въпреки това Маратон временно предотвратил персийското подчиняване на Атина. Битката се състояла и в ранен етап от развитието на атинската демокрация, която само няколко години по-рано била преустроена чрез политически реформи. Така по-късно тя била тясно свързана с представата, че гражданите сами защитават своя полис.

С Маратон е свързано и преданието за бягането на вестител. Античният историк Херодот разказва за бегач, изпратен преди битката от Атина до Спарта, за да поиска подкрепа. Известният разказ, че след победата при Маратон вестител пробягал разстоянието до Атина и там умрял, се появил в по-късни версии. Той дал повод за създаването на маратона на първите Олимпийски игри на новото време през 1896 г. в Атина.

Затова годишнината била подходяща за гръцка възпоменателна монета, тъй като Маратон е свързан едновременно с античната история на Атина, съвременния олимпийски маратон и държавната памет на Гърция.