Deutsch
English
Français
Español
Italiano
Nederlands
Português
Slovenčina
Hrvatski
Slovenščina
Lietuvių
Eesti
БългарскиЗа това издание все още няма собствени изображения; показани са тези на монетата.
CC 76 2009
Монета от 2 евро
Нециркулирала/BU
2 евро Брилянт/BU
Ватикан · Международна година на астрономията
Тираж6 084
Дата на емисия18.11.2009 г.
Опаковканасипно
Надпис на гурта2 ★ × 6, редуващи се изправени/обърнати
Към повода за емисията
Възпоменателната монета е посветена на Международната година на астрономията. Мотивът изобразява алегория на раждането на звездите и планетите, както и няколко астрономически инструмента, обградени от надписите „МЕЖДУНАРОДНА ГОДИНА НА АСТРОНОМИЯТА“ и „CITTÁ DEL VATICANO“.
Мотивът
Вътрешната част на монетата изобразява алегория на раждането на звездите и планетите, както и няколко астрономически инструмента. Монетният знак „R“ е щампован в долния ляв квадрант. Под двата долни квадранта, в центъра, е изписана годината „2009“. Алегорията е обградена от дъга с надписите „ANNO INTERNAZIONALE DELL’ASTRONOMIA“ (в полуокръжност, изместена наляво) и „CITTÁ DEL VATICANO“ (горе вдясно). Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Предистория на темата
Международната година на астрономията е провъзгласена от Организацията на обединените нации по инициатива на Международния астрономически съюз и ЮНЕСКО. За отправна точка е избрано началото на телескопските наблюдения на небето от Galileo Galilei четиристотин години по-рано. През 1609 Galileo изработва собствени телескопи и ги насочва към небето. Наблюденията му показват, наред с други неща, възвишения и падини на Луната, множество невидими дотогава звезди, както и няколко спътника на Юпитер. Така става ясно, че не всички небесни тела обикалят около Земята. Резултатите допринасят за утвърждаването на хелиоцентричния светоглед.
Към същия исторически контекст се отнася и публикуваното през 1609 г. произведение на Johannes Kepler „Astronomia nova“. В него Kepler описва движението на планетите по елиптични орбити и формулира два от по-късно наречените на негово име закони. Телескопските наблюдения и математическото описание съвместно променят астрономията в началото на Новото време.
Тематичната година има за цел да предаде астрономически знания, да разшири достъпа до наблюдения на небето и да насърчи международното сътрудничество в областта на научните изследвания и образованието. В множество държави се провеждат мероприятия, изложби и програми за наблюдение. Наред с историческия преглед, в центъра на вниманието са съвременни теми като развитието на звездите и планетните системи, както и мястото на Земята във Вселената.
Изборът на повода от Ватикана е свързан и със собствената му астрономическа традиция. За календарната реформа при папа Gregor XIII., довела през 1582 г. до въвеждането на григорианския календар, са необходими точни астрономически изчисления. Папа Leo XIII. основава през 1891 г. Ватиканската обсерватория в днешната ѝ институционална форма. Тя трябва да даде възможност за самостоятелни научни изследвания и същевременно да покаже, че научното познание и католическата вяра не трябва по принцип да се разбират като противоположности. Поради нарастващото светлинно замърсяване на Рим обсерваторията по-късно е преместена в Castel Gandolfo; освен това тя работи с научноизследователска институция в Arizona. На този фон тематичната година предоставя на Ватикана пряка връзка с научна институция, която той поддържа трайно.
Към същия исторически контекст се отнася и публикуваното през 1609 г. произведение на Johannes Kepler „Astronomia nova“. В него Kepler описва движението на планетите по елиптични орбити и формулира два от по-късно наречените на негово име закони. Телескопските наблюдения и математическото описание съвместно променят астрономията в началото на Новото време.
Тематичната година има за цел да предаде астрономически знания, да разшири достъпа до наблюдения на небето и да насърчи международното сътрудничество в областта на научните изследвания и образованието. В множество държави се провеждат мероприятия, изложби и програми за наблюдение. Наред с историческия преглед, в центъра на вниманието са съвременни теми като развитието на звездите и планетните системи, както и мястото на Земята във Вселената.
Изборът на повода от Ватикана е свързан и със собствената му астрономическа традиция. За календарната реформа при папа Gregor XIII., довела през 1582 г. до въвеждането на григорианския календар, са необходими точни астрономически изчисления. Папа Leo XIII. основава през 1891 г. Ватиканската обсерватория в днешната ѝ институционална форма. Тя трябва да даде възможност за самостоятелни научни изследвания и същевременно да покаже, че научното познание и католическата вяра не трябва по принцип да се разбират като противоположности. Поради нарастващото светлинно замърсяване на Рим обсерваторията по-късно е преместена в Castel Gandolfo; освен това тя работи с научноизследователска институция в Arizona. На този фон тематичната година предоставя на Ватикана пряка връзка с научна институция, която той поддържа трайно.