Нидерландия · 10 години ИПС

Икономическият и паричен съюз възникна постепенно от европейската интеграция. Една от основите му беше Договорът от Маастрихт, който определи критериите за участие в обща валута. Те включваха изисквания за ценова стабилност, публичните финанси, дългосрочните лихвени проценти и стабилността на обменния курс. Едновременно с това бяха преразпределени отговорностите за паричната политика. От 1998 г. Европейската централна банка отговаря за общата парична политика; заедно с националните централни банки на участващите държави тя образува Евросистемата.

В началото в паричния съюз участваха единадесет държави: Белгия, Германия, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия и Испания. Обменните курсове на дотогавашните им валути бяха фиксирани необратимо. Първоначално еврото служеше преди всичко за безкасови плащания, счетоводство и финансовите пазари. Банкнотите и монетите влязоха в обращение едва в началото на 2002 г. За преходен период старите национални парични средства можеха да се използват паралелно. Гърция се беше присъединила към паричния съюз още през 2001 г.

С въвеждането на общата валута в рамките на паричната зона отпадна обмяната на валута. Валутните рискове между участващите държави изчезнаха, докато националните правителства продължиха да отговарят за бюджетната си политика и за големи части от икономическата си политика. Така възникна система от централизирана парична политика и предимно национално отговорна финансова политика. Бюджетните правила и координацията на икономическата политика трябваше да допълнят тази конструкция.

До юбилейната година еврозоната беше нараснала до 16 държави с присъединяването на Словения, Кипър и Малта, а последна се присъедини Словакия. Годишнината даде повод да се припомни не само въвеждането на една валута, но и един общ институционален проект. Единна тема за монетите беше подходяща, тъй като евромонетите в обращение имат общи национални страни на стойността, но обикновено различни национални страни. Изборът на проекта чрез публично онлайн гласуване трябваше също така да включи гражданите в оформянето на транснационалната емисия.