КРМ БНЦ

Франция разполагала с военни флоти още през Средновековието и през 16. век. Те обаче често били създавани само за отделни военни кампании и се намирали под командването на различни регионални военачалници. При избухване на война търговските кораби можели да бъдат въоръжавани и реквизирани. Единно управление, постоянно поддържани съединения и координирана инфраструктура съществували едва в начална форма.

Институционалното преустройство е тясно свързано с кардинал Richelieu. От 1624 г. той бил главен министър на Ludwig XIII. и получил титлата велик магистър, началник и генерален интендант на корабоплаването и търговията. Richelieu искал да обедини преди това раздробените правомощия, да организира строителството на военни кораби, да разшири пристанищата и държавата да поеме снабдяването и набирането на екипажите. Причините били конфликтите с други европейски морски сили, защитата на френската търговия и контролът над крайбрежието. Обсадата на протестантския пристанищен град La Rochelle също показала каква военна роля можели да играят военноморските сили.

Централизацията, започната от Richelieu, не била еднократен акт на основаване, а начало на по-продължителен процес. При Ludwig XIV. министърът на финансите и флота Jean-Baptiste Colbert продължил развитието. Арсеналите и военноморските бази като Brest, Rochefort и Toulon по-късно формирали организационната основа за операции в Атлантическия океан и Средиземно море.

Наименованието на военноморските сили се променяло заедно с политическите системи на Франция: една след друга се появили кралската, революционната и императорската флота. Днешната Marine nationale въпреки това се възприема като институционална приемница на тези по-ранни флоти. Нейните задачи включват защитата на френските морски пространства и отвъдморски територии, международни операции, както и ядрено възпиране, базирано на морски носители.

За мотив на монетата е подходящо преустройството при Richelieu, тъй като то не напомня за една-единствена морска битка, а за създаването на флот, управляван постоянно от централната държава. Така се подчертава институционалната приемственост през няколко държавни форми.