Монако · 500 години от Договора от Бургос с Карл V.

Карл V от династията Хабсбург е крал на испанските кралства от 1516 г., а през 1519 г. е избран за римско-германски крал. Като император той управлява широко разпростряна държавна структура, към която освен Испания и наследствените владения на Хабсбургите принадлежат и Нидерландия, територии в Италия, както и владения в Америка. Управлението му е белязано от противопоставянето с френския крал Франц I. Централен театър на това съперничество са Италианските войни.

Монако се намира на границата между сферите на влияние на Франция, Генуа и хабсбургско-испанската власт в Италия. Пристанището и крепостта върху скалата имат стратегическо значение за контрола над лигурийското крайбрежие и морските пътища в западната част на Средиземно море. След убийството на монегаския владетел Люсиен Грималди през 1523 г. неговият брат Огюстен Грималди, епископ на Грас, поема регентството за все още непълнолетния Оноре I. В тази политически несигурна обстановка той търси подкрепата на Карл V.

Сключените през 1524 г. споразумения поставят Монако под закрилата на императора, съответно на Испания. Властта на Грималди се запазва, като същевременно Монако е включено в хабсбургско-испанската съюзна система. Впоследствие в княжеството е разположен испански гарнизон. Свързаните с това политически и финансови тежести многократно водят до напрежение.

Испанският протекторат продължава до 1641 г. При Оноре II Монако преминава на страната на Франция; договорът от Перон урежда френската закрила, а испанският гарнизон е изгонен. Договорът с Карл V представлява ранна фаза от външната политика на Монако, в която Грималди укрепват властта си чрез съюзи с европейските велики сили. Годишнината дава повод на Монако да припомни това дипломатическо решение и дългата непрекъснатост на управлението на Грималди.