2 евро Брилянт/BU

Икономическият и паричен съюз възниква постепенно в процеса на европейската интеграция. Централна основа е Договорът от Маастрихт, който влиза в сила през 1993 г. Той полага пътя към обща валута и определя изискванията за участие. Към така наречените критерии за конвергенция спадат изискванията за ценова стабилност, състоянието на държавния бюджет, дългосрочните лихвени проценти и стабилността на обменния курс.

С началото на третия етап на паричния съюз обменните курсове на националните валути на участващите държави са фиксирани неотменимо. Първоначално еврото служи като разчетна, платежна и счетоводна единица, например при безналичните плащания и на финансовите пазари. Банкнотите и монетите са пуснати в обращение едва в началото на 2002 г. Дотогава населението продължава да плаща в ежедневието, наред с други валути, с германски марки, франкове, лири или песети; стойността им спрямо еврото обаче вече е определена.

За общата парична политика отговаря Евросистемата. Тя се състои от Европейската централна банка и националните централни банки на държавите, въвели еврото. Националните правителства, от друга страна, запазват в голяма степен отговорността за своята бюджетна и икономическа политика. Това съчетаване на централизирана парична политика с продължаващи да се провеждат на национално равнище фискални политики определя структурата на паричния съюз.

Общата емисия съвпада и с период на разширяване на еврозоната. След първоначалните държави участнички още страни от Европейския съюз приемат общата валута; Словакия се присъединява към еврозоната в началото на годината на емисията. Не всички държави членки на Европейския съюз са били и са част от нея, тъй като участието изисква изпълнението на правни и икономически условия.

Единен възпоменателен мотив е подходящ, тъй като почитаният обект не е годишнина на отделна държава, а общ европейски проект. Същевременно емисиите остават разпознаваеми като отсечки на отделните държави чрез обозначенията на държавата, монетните знаци и различните надписи по гурта. Така монетите свързват общата парична политика с продължаващата компетентност на държавите членки по отношение на националните страни на техните разменни монети.