Coincard – нидерландска версия

Годишнината се отнася до белгийския закон от 27 март 1948 г. Той предоставя на жените по принцип право на глас при избори за националния парламент при същите условия като на мъжете. За първи път те могат да упражнят това право на парламентарните избори от 26 юни 1949 г. Тъй като в Белгия съществува задължително гласуване, жените не само получават избирателни права, но по принцип и се задължават да участват в изборите.

Въвеждането е резултат от постепенно развитие. След Първата световна война всеобщото и равно избирателно право първоначално е осъществено по същество само за мъжете. Макар че определени групи жени получават ограничени политически права, всеобщото избирателно право на национално равнище засега остава недостъпно за тях. От 1920 г. жените могат да участват в общински избори. Освен това те вече могат да бъдат избирани на политически длъжности, въпреки че повечето от тях все още не могат сами да гласуват на избори за националния парламент. Marie Janson става първата жена, влязла в белгийския Сенат през 1921 г.; тя е кооптирана от сенаторите.

Забавянето е свързано и с партийни политически сметки. В тогавашния дебат често се приема, че жените са по-силно повлияни от Католическата църква и поради това биха гласували предимно за католически партии. Това оказва влияние както върху подкрепата, така и върху съпротивата срещу разширяването на избирателното право. Белгия въвежда националното избирателно право на жените по-късно от няколко съседни държави. Във Франция то е прието през 1944 г., а в Нидерландия още през 1919 г.

С реформата от 1948 г. е премахнато правното разграничение между мъжете и жените, имащи право на глас на национални избори. Поради това 75-годишнината дава повод да се припомнят завършването на този дълъг процес и включването на жените в парламентарното формиране на политическата воля. Издаването на монетата е свързано не само с отделни избори, а и със законовата основа на политическото равенство на национално равнище.