Словения · 150-годишнина от рождението на архитект Jože Plečnik

Дата на емисия2.03.2022 г.

Общ тираж1 000 000

Максимум за ЕС1 000 000

Емисии4

Надпис на гуртаSLOVENIJA •

НадписARH. PLEČNIK / JOŽE PLEČNIK / 1872 / SLOVENIJA / 2022

ДизайнерAndrej Žerovnik

Монетен дворIstituto Poligrafico e Zecca dello Stato, Italy

Към повода за емисията

Монетата отбелязва 150-годишнината от рождението на архитекта Jože Plečnik. Мотивът изобразява част от големия прозорец на читалнята на Националната и университетска библиотека, с колона на преден план. Буквите „ARH. PLEČNIK“, разположени по прозореца, наподобяват подпис, вписан в собственото му произведение; под тях е изписано „JOŽE PLEČNIK“, а вляво — годината „1872“.

Мотивът

Монетният мотив показва част от големия прозорец на читалнята на Националната и университетска библиотека, с колона на преден план. По прозореца са разположени буквите A R H. P L E Č N I K, в този ред. Образно те могат да се разглеждат като подпис на архитекта, появяващ се в собственото му произведение. Буквите са вградени във вдлъбнатини на прозореца и могат, на езика на архитекта Plečnik, да бъдат разбрани като пространствени архитектурни елементи — акценти, вградени във фасадата или оформени като геометрични обекти. Цялостната композиция създава впечатление за пространство и отразява богатството на идеите на архитекта. В центъра се намира главната колона, чрез която пространството върху монетния мотив е структурирано и е представено съотношението вътре–вън, съответно отпред–отзад, както Plečnik често го е правел при изобразяването на пространства. Така се създава пространствена миниатюра — пространство в пространството, многопластово и мистично. В долната част е надписът „JOŽE PLEČNIK“, вляво вертикално е изписана годината „1872“, а горе вдясно, също вертикално, са изписани името на държавата емитент „SLOVENIJA“ и годината на емисията „2022“. Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.

Предистория на темата

Jože Plečnik (1872–1957) е роден в Ljubljana, която по онова време принадлежала към австро-унгарската коронна земя Krain. След обучението си в Graz и Wien той учи във Виенската академия за изобразителни изкуства при Otto Wagner. Първоначално работи във Wien, по-късно преподава в Praha, а от 1921 г. — в Университета в Ljubljana. Творчеството му съчетава съвременни архитектурни задачи с елементи на античността, Ренесанса и регионалните строителни традиции. Характерен е самостоятелният му подход към колоните, стълбите, осите и различните материали.

В Praha Plečnik участва, наред с другото, в преустройството на Пражкия замък като седалище на президента на новосъздадената Чехословакия. По поръчение на президента Tomáš Garrigue Masaryk той преустройва дворове, градини и интериори. В Ljubljana той оформя не само отделни сгради, но и общественото пространство. Сред неговите работи там са Тройният мост, пазарните хали край река Ljubljanica, Обущарският мост, църквата „Свети Михаил“ в Laibacher Moor и комплексът на гробището Žale. Много от тези намеси преструктурират по-старите градски части и свързват помежду им пътища, площади, брегове и сгради.

Националната и университетска библиотека в Ljubljana е построена по плановете на Plečnik през 1930-те години и е открита през 1941 г. Тя се намира на мястото на някогашния Auersperg-Palais, който бил повреден при земетресението от 1895 г. и по-късно разрушен. Преминаването през сградата е съзнателно инсценирано: от сравнително тъмната входна зона и стълбището посетителите достигат до светлата читалня. Тази последователност често се разбира като архитектурен образ на пътя от незнанието към знанието. Фасадата съчетава тухли с каменни блокове с различна обработка.

След разпадането на Югославия творбите на Plečnik все по-силно се възприемат като част от словенското културно наследство. През 2021 г. UNESCO включи група негови сгради и градски пространства в Ljubljana в Списъка на световното наследство като пример за ориентирано към човека градоустройство. По този начин годишнината непосредствено даде повод да се припомнят едновременно архитектът и ролята му за днешния облик на столицата на Словения.