2 евро Брилянт/BU

След Първата световна война Люксембург трябваше да преосмисли икономическата си ориентация. От XIX век Великото херцогство беше част от Zollverein, оформен под влиянието на Прусия, а впоследствие и на Германската империя. Тази връзка се прекрати вследствие на войната. На люксембургски референдум през 1919 г. мнозинството се обяви за икономическо сближаване с Франция. Тъй като от това не последва съответно споразумение, Люксембург започна преговори с Белгия.

Впоследствие създаденият съюз образува общо икономическо пространство с единна митническа граница. По принцип стоките можеха да се движат между двете държави без вътрешни мита; спрямо трети държави се прилагаха съгласувани митнически правила. Приходите от митата също се разпределяха по договорени правила. В областта на паричната политика люксембургският франк беше фиксирано обвързан с белгийския франк. Белгийските банкноти и монети бяха широко разпространени в ежедневието в Люксембург. Люксембург обаче запази собствената си валута и собственото си монетосечене. Тази асиметрична конструкция отразяваше значителните различия в размерите на двете икономики.

Двустранното сътрудничество продължи наред с по-късните форми на интеграция. По време на Втората световна война Белгия и Люксембург съвместно с Нидерландия договориха митническия съюз Benelux, който беше осъществен след края на войната. Впоследствие двете държави бяха и сред основателите на европейските общности. Така икономическият съюз не беше заместител на Benelux или на европейската интеграция, а остана допълнителна рамка за координация между Белгия и Люксембург. С въвеждането на еврото предишната обвързаност между двата франка отпадна, но институционалното сътрудничество продължи.

Крал Philippe е държавен глава на Белгия от 2013 г., а великият херцог Henri е държавен глава на Люксембург от 2000 г. И двамата изпълняват функциите си в рамките на парламентарни монархии. Поради това съвместното им изображение насочва към държавната отговорност за споразумението. За емитирането на монетата юбилеят беше подходящ повод, тъй като съюзът просъществува през няколко политически и парично-исторически епохи и същевременно е част от историята на икономическото преплитане на двете днешни държави от еврозоната.