2 евро Брилянт/BU

Битката се състояла през 480 г. пр.н.е. по време на втория персийски поход срещу гръцката континентална част. Персийският велик цар Xerxes I повел войска към Гърция, след като неговият баща Dareios I вече бил направил опит да подчини няколко гръцки града-държави. Те били политически независими и често враждували помежду си. Пред лицето на персийското настъпление обаче множество полиси се обединили в отбранителен съюз, подкрепян преди всичко от Sparta и Athen.

По онова време Thermopylen представлявали тесен проход между планините и залива Malia. Поради ограниченото пространство персите можели да използват численото си превъзходство там само в ограничена степен. Гръцките сили били предвождани от спартанския цар Leonidas. В тях влизали не само прочутите 300 спартиати, но първоначално и няколко хиляди бойци от различни градове. В античната традиция особено се споменава участието на жителите на Thespiai и Theben.

След няколко атаки персийски войски достигнали тила на защитниците по планинска пътека. Един грък на име Ephialtes им показал пътя. Тогава Leonidas освободил от служба голяма част от войската. Самият той останал със спартанците, както и с отряди от Thespiai и Theben, и загинал в последвалото сражение.

По същото време гръцки и персийски флоти се сражавали при нос Artemision. След пробива при Thermopylen персите успели да продължат настъплението си към Средна Гърция и да заемат опразнения Athen. Походът по-късно бил решен от гръцката морска победа при Salamis и от победата при Plataiai през следващата година.

Споменът за Thermopylen се основава преди всичко на историческия труд на Herodot и на антични надгробни стихотворения. Особено известен станал епиграмът, приписван на Simonides, който призовава преминаващите да съобщят на спартанците за достойната за дълга смърт на техните бойци. Затова в гръцката култура на паметта този епизод символизира изпълнението на воинския дълг, саможертвата и общата съпротива на дотогава съперничещи си градове-държави. Кръглата годишнина дала на Гърция повод да се обърне към това антично наследство, което и до днес оказва политическо и културно влияние.