Ватикан · 25-а годишнина от реставрацията на Сикстинската капела

Дата на емисия1.10.2019 г.

Общ тираж83 000

Максимум за ЕС91 000

Емисии3

Надпис на гурта2 ★ × 6, редуващи се изправени/обърнати

НадписCITTÀ DEL VATICANO / CAPPELLA SISTINA — FINE DEI RESTAURI / 1994-2019 / R / D. LONGO

ДизайнерDaniela Longo (Annalisa Masini)

Монетен дворInstituto Poligrafico e Zecca Dello Stato, Roma

Към повода за емисията

Монетата отбелязва приключването на реставрацията на Сикстинската капела преди 25 години (1994–2019). Мотивът изобразява „Страшният съд“ в Сикстинската капела, заобиколен от надписите „CITTÀ DEL VATICANO“ и „CAPPELLA SISTINA — FINE DEI RESTAURI“, както и от годините „1994-2019“.

Мотивът

Изобразен е Страшният съд в Сикстинската капела. Вляво, в полукръг, е изписан надписът на държавата емитент „CITTÀ DEL VATICANO“. Вдясно, също в полукръг, са изписани надписът „CAPPELLA SISTINA — FINE DEI RESTAURI“ и годините „1994-2019“. Вдясно се намира и монетният знак „R“, а долу — името на художника „D. LONGO“.

Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на знамето на Европейския съюз.

Предистория на темата

Сикстинската капела е част от Апостолическия дворец във Ватикана. Тя е построена при папа Сикст IV в края на XV век и е наречена на него. И до днес служи за папски богослужения и като място на конклава, на който кардиналите избират нов папа. Затова нейната художествена украса съчетава религиозния образен свят на Ренесанса с основни задачи на папството.

Страничните стени са изписани от художници като Sandro Botticelli, Pietro Perugino и Domenico Ghirlandaio със сцени от живота на Мойсей и Христос. По поръчение на папа Юлий II между 1508 и 1512 г. Michelangelo създава фреските на тавана. В центъра са изображения от Книгата на Genesis, сред които е и Сътворението на Адам. Повече от две десетилетия по-късно Michelangelo се завръща, за да изрисува олтарната стена със „Страшният съд“. Произведението е създадено при папите Климент VII и Павел III и изобразява Христос като Съдия на света, заобиколен от светци, както и от възкръснали, спасени и осъдени хора.

В продължение на векове по фреските са се натрупвали прах, сажди и отлагания. Към тях се прибавили по-стари намеси и поправки. Цялостна реставрация започва през 1980 г. първоначално по по-малки части от стените, а впоследствие е разширена и върху тавана и олтарната стена. Реставраторите отстраняват слоевете от замърсявания и по-старите покрития, укрепват застрашените участъци и изследват живописната техника на Michelangelo.

Резултатът разкрива значително по-светла и наситена с цветове композиция, отколкото е била възприемана дотогава. Едновременно с това мерките предизвикват професионални дебати: критиците се опасяват, че при почистването може да са изгубени детайли, изпълнени от Michelangelo; други посочват новите знания за неговата фрескова техника. По-късните надживявания, сред които отделни прикриващи платна върху първоначално голи фигури, са частично съхранени като свидетелства за историята на възприемането на произведението.

Юбилеят от реставрацията дава повод на Ватикана да припомни както творчеството на Michelangelo, така и задачата за опазване на интензивно използвано религиозно и културно средище.