2 евро Брилянт/BU

До 1919 г. политическото участие в Luxemburg било обвързано с пола, възрастта и данъчни изисквания. Право на глас имали само мъже, които били навършили определена минимална възраст и плащали установен размер на данъка. Така голяма част от пълнолетното население била изключена от парламентарните избори. Исканията за разширяване на избирателното право идвали, наред с други, от работническото движение, както и от социалистически и либерални среди.

Реформата се осъществила в политически напрегнат период. По време на Първата световна война Luxemburg била окупирана от германски войски въпреки своя неутралитет. След края на войната съществували социални конфликти, икономическа несигурност и криза на монархията. Великата херцогиня Marie-Adelheid абдикирала в началото на 1919 г.; нейна наследница станала сестра ѝ Charlotte. Едновременно с това била преразгледана конституцията. В нея изрично било записано, че държавната власт произтича от нацията. Така положението на монарха било определено по-силно като длъжност, ограничена от конституцията.

През май 1919 г. конституционната промяна премахнала цензовото избирателно право. Оттогава активното и пасивното избирателно право се прилагали за люксембургски жени и мъже на възраст над 21 години. Така жените можели не само да гласуват, но и да се кандидатират за мандат. Още същата година те участвали в референдум за държавното устройство и икономическата ориентация на страната, както и в последвалите парламентарни избори. На тези избори социалистката Marguerite Thomas-Clement станала първата жена, избрана в Камарата на депутатите.

Великият херцог Henri, държавен глава на Luxemburg от 2000 г., не участвал в тогавашните събития. Включването му по-скоро насочва към днешната конституционна монархия и я свързва с демократичния ред, чиито основи били определени наново през 1919 г. Поводът бил избран, тъй като тогавашната реформа основно разширила кръга на политически участващите и по-специално установила правното равенство на жените и мъжете при националните избори.