Deutsch
English
Français
Español
Italiano
Nederlands
Português
Slovenčina
Hrvatski
Slovenščina
Lietuvių
Eesti
Български
CC 320 2018
Coincard
Нециркулирала/BU
Coincard LMK
Литва · Фестивал на песента и танца 2018
Тираж7 000
Дата на емисия26.06.2018 г.
ОпаковкаCoincard
Надпис на гуртаLAISVĖ ★ VIENYBĖ ★ GEROVĖ ★
Към повода за емисията
Монетата почита Литовския празник на песента и танца, включен в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО. Мотивът изобразява стилизирани хора и птици в стила на литовското изкуство на изрязването от хартия, символизиращи народните танци и песента. Долу е изписано „LIETUVA“.
Мотивът
Вътрешната част на монетата изобразява стилизирани фигури на хора и птици, типични за изкуството на изрязването на силуети, част от литовското народно изкуство, които символизират народни танци и песни.
В долната средна част е гравирана държавата емитент „LIETUVA“, вляво – годината на емитиране „2018“, а вдясно – монетният знак на литовския монетен двор.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
В долната средна част е гравирана държавата емитент „LIETUVA“, вляво – годината на емитиране „2018“, а вдясно – монетният знак на литовския монетен двор.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Предистория на темата
Литовската традиция на големите певчески празници възниква в контекста на националните възрожденски движения през XIX и началото на XX век. Съвместното пеене предоставя възможност за публично съхраняване на литовския език и народната култура. Това е особено значимо, тъй като по онова време Литва принадлежи към Руската империя, а употребата на литовския език за определени периоди е ограничавана. Хоровете, народните песни и културните дружества по този начин са тясно свързани с формирането на модерно литовско национално съзнание.
Първият общонационален литовски певчески празник се провежда през 1924 г. в Каунас, тогавашната временна столица. От хоровото пеене се развива обширна празнична програма, към която по-късно се добавят народни танци, инструментална музика, театър и други форми на традиционната култура. Характерно е участието на множество любителски състави от различни региони. Затова събитията не са само представления пред публика, а се основават на дългогодишна съвместна репетиционна и обществена дейност.
По време на съветското управление традицията на празника е продължена, но е организирана от държавата и идеологически повлияна. Наред с предписаните политически елементи литовските песни, танци, носии и регионални форми на изразяване продължават да присъстват. Така културните практики могат да бъдат предавани нататък и едновременно с това от много участници да бъдат възприемани като част от тяхната национална идентичност. След възстановяването на държавната независимост тази функция получава нова политическа и историческа рамка.
Литовските празници принадлежат към общата балтийска певческа традиция, която се поддържа и в Естония и Латвия. Характерни са големите хорови формации, масовите хореографии и репертоарът, съчетаващ народното наследство със специално композирани произведения.
Емисията на монетата е през 2018 г. — годината, в която Литва отбелязва стогодишнината от възстановяването на своята държавност през 1918 г. Тогавашният певчески и танцов празник също е свързан с този исторически контекст. Изборът на темата по този начин свързва редовно практикувана културна традиция с годината на държавния юбилей.
Първият общонационален литовски певчески празник се провежда през 1924 г. в Каунас, тогавашната временна столица. От хоровото пеене се развива обширна празнична програма, към която по-късно се добавят народни танци, инструментална музика, театър и други форми на традиционната култура. Характерно е участието на множество любителски състави от различни региони. Затова събитията не са само представления пред публика, а се основават на дългогодишна съвместна репетиционна и обществена дейност.
По време на съветското управление традицията на празника е продължена, но е организирана от държавата и идеологически повлияна. Наред с предписаните политически елементи литовските песни, танци, носии и регионални форми на изразяване продължават да присъстват. Така културните практики могат да бъдат предавани нататък и едновременно с това от много участници да бъдат възприемани като част от тяхната национална идентичност. След възстановяването на държавната независимост тази функция получава нова политическа и историческа рамка.
Литовските празници принадлежат към общата балтийска певческа традиция, която се поддържа и в Естония и Латвия. Характерни са големите хорови формации, масовите хореографии и репертоарът, съчетаващ народното наследство със специално композирани произведения.
Емисията на монетата е през 2018 г. — годината, в която Литва отбелязва стогодишнината от възстановяването на своята държавност през 1918 г. Тогавашният певчески и танцов празник също е свързан с този исторически контекст. Изборът на темата по този начин свързва редовно практикувана културна традиция с годината на държавния юбилей.