КРМ БНЦ

Koli се намира в Северна Карелия, в източната част на Финландия, на западния бряг на езерото Pielinen. Възвишенията са изградени предимно от устойчив кварцит. Те са останки от много древна планина, оформена от ерозията и ледниците през ледниковите периоди. Най-високата точка, Ukko-Koli, достига 354 метра над морското равнище. Други върхове носят имена като Akka-Koli и Paha-Koli; те препращат към образи и представи от предхристиянската финландска традиция.

От края на XIX век Koli играе роля във формирането на финландски национален образен свят. По това време Финландия е автономно велико княжество в състава на Руската империя. Художници, писатели и композитори търсят в пейзажа на Карелия мотиви за самостоятелна финландска култура. Художникът Eero Järnefelt многократно изобразява Koli. Района посещават също писателят Juhani Aho, фотографът I. K. Inha и композиторът Jean Sibelius. Чрез картини, фотографии и пътеписи гледката към гористите възвишения и езерото Pielinen се превръща в широко познат пейзажен мотив.

Защитената територия включва не само гори и скалисти върхове, но и следи от традиционно земеползване. В Карелия дълго време се практикува подсечно-огнево земеделие: горски площи се изгарят и временно се използват като ниви. Наред с това възникват ливади и пасища. Части от този културен пейзаж се поддържат в парка чрез косене, изпасване и контролирано изгаряне.

Националният парк е създаден през 1991 г. Koli е и сред 27-те финландски „национални пейзажа“, избрани през 1992 г. по случай 75-ата годишнина от независимостта на Финландия. Това определение обозначава пейзажи, тясно свързани с историята, културата или регионалната идентичност на страната; то не представлява отделна категория на защита.

Конкретен юбилей не е поводът за изданието от 2018 г. Изборът се обяснява по-скоро с ролята на Koli като разпознаваем национален символ на пейзажа, в който се срещат природната история, традиционното земеделие и финландското културно движение от края на XIX век.