Coincard

Конституцията от 1868 г. е създадена в период, когато държавноправният статут на Luxemburg е бил преразглеждан. Още през 1841 г. Великото херцогство е получило първата си конституция. Конституцията от 1848 г., по-силно ориентирана към парламентаризма и основните права, е била основно изменена през 1856 г. по инициатива на великия херцог Wilhelm III. При това положението на монарха е било укрепено, а политическите свободи са били ограничени.

Непосредственият повод за новото изменение на конституцията е била Люксембургската криза от 1867 г. Френският император Napoleon III. се е опитал да придобие Luxemburg от нидерландския крал Wilhelm III., който едновременно е бил велик херцог на Luxemburg. Preußen се е противопоставила на това намерение. Конфликтът е бил уреден на международна конференция. Лондонският договор от 1867 г. е потвърдил неутралитета на Luxemburg; пруската войскова част се е изтеглила, а укрепленията на град Luxemburg са били разрушени.

На този фон конституцията е била преработена и обнародвана на 17 октомври 1868 г. Тя е възстановила няколко от ограничените през 1856 г. основни права, сред които свободата на печата и свободата на сдружаване. Същевременно създаденият през 1856 г. Държавен съвет е останал в сила. Поради това текстът е представлявал компромис между либералните разпоредби от 1848 г. и монархическите елементи на предишния конституционен ред.

Конституцията е уреждала положението на великия херцог, Камарата на депутатите, правителството и съдилищата. Luxemburg е останал конституционна монархия, в която упражняването на държавната власт е било правно обвързано и разпределено между няколко институции. Текстът на конституцията е бил многократно изменян с течение на времето, но дълго време е останал основа на държавния ред.

Кръглата годишнина е дала повод да се припомни тази конституционноправна приемственост. Същевременно темата насочва към тясната връзка между вътрешния политически ред на Luxemburg и международното гарантиране на неговата държавна самостоятелност през XIX век.