Deutsch
English
Français
Español
Italiano
Nederlands
Português
Slovenčina
Hrvatski
Slovenščina
Lietuvių
Eesti
Български
CC 253 2016
Coincard
Нециркулирала/BU Монетен знак Monnaie de Paris
Coincard
Малта · Серия: Праисторически обекти, храм Ġgantija
Тираж30 000
Емисионна цена7,00 €
Дата на емисия22.08.2016 г.
ОпаковкаCoincard
Надпис на гурта2 ✠✠ × 6, abwechselnd aufrecht/verkehrt
Пазарна цена15,50 €
Към повода за емисията
Възпоменателната монета е посветена на храмовия комплекс Ġgantija на остров Gozo. Мотивът изобразява неолитния мегалитен храм, издигнат около 36-ия век пр.н.е., който е сред най-старите самостоятелно стоящи и религиозни строежи в света. Горе вдясно са надписите „ĠGANTIJA TEMPLES“ и „3800-3200 BC“.
Мотивът
В центъра на монетата е изобразен храмовият комплекс Ġgantija, разположен на остров Gozo. Ġgantija е мегалитен храм от неолитната епоха. Той е едно от най-старите свободно стоящи съоръжения в света и една от най-старите религиозни постройки. Храмовият комплекс е построен около 36-ото столетие пр.н.е. и по този начин е по-стар от Stonehenge и египетските пирамиди. В горната дясна част на вътрешния пръстен на монетата е гравиран надписът „ĠGANTIJA TEMPLES“, а под него се чете годината „3800-3200 BC“. В долната лява част са изписани държавата емитент „MALTA“ и под нея годината на емисията „2016“, оградени от знака на монетния майстор и монетния знак.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Предистория на темата
Ġgantija се състои от две непосредствено разположени една до друга храмови сгради, оградени от обща крепостна стена. Плановете им следват схема, типична за малтийската храмова култура: от преддвор води централен коридор към няколко разположени отстрани полукръгли помещения. За външните стени са използвани особено големи и устойчиви варовикови блокове, а във вътрешността — по-лесен за обработка варовик. Някои блокове тежат по няколко тона.
За общностите, изградили тези съоръжения, се знае единствено от археологическите находки, тъй като те не са оставили писмени свидетелства. Вероятно са се препитавали със земеделие и животновъдство. Олтарите, животинските кости, огнищата и съдовете показват, че в храмовете са се провеждали общностни церемонии и жертвоприношения. Точният характер на ритуалите и почитаните божества обаче не може да бъде определен със сигурност. Човешките фигури, открити на Малта, често се свързват с плодородието или култа към предците, но не позволяват еднозначно тълкуване.
Името Ġgantija произлиза от малтийската дума за „великанка“, съответно „великан“. Местно предание обяснявало необичайно големите каменни блокове с това, че съоръжението било изградено от великанско същество. Подобни разкази възникнали много преди строежът и възрастта на комплекса да бъдат изследвани археологически.
През XIX век комплексът бил разкрит, като първите разкопки все още не отговаряли на днешните археологически стандарти. По-късни изследвания позволили по-точно определяне на отделните строителни етапи. От 1980 г. Ġgantija е част от световното наследство на UNESCO; по-късно към този обект на световното наследство били включени и други малтийски мегалитни съоръжения.
Изданието от 2016 г. поставило началото на малтийска монетна серия, посветена на праисторическите обекти на страната. През следващите години били представени други храмови комплекси, както и подземният хипогей Ħal Saflieni. Изборът на Ġgantija за начало на серията по този начин насочвал към самобитната храмова култура на малтийския архипелаг.
За общностите, изградили тези съоръжения, се знае единствено от археологическите находки, тъй като те не са оставили писмени свидетелства. Вероятно са се препитавали със земеделие и животновъдство. Олтарите, животинските кости, огнищата и съдовете показват, че в храмовете са се провеждали общностни церемонии и жертвоприношения. Точният характер на ритуалите и почитаните божества обаче не може да бъде определен със сигурност. Човешките фигури, открити на Малта, често се свързват с плодородието или култа към предците, но не позволяват еднозначно тълкуване.
Името Ġgantija произлиза от малтийската дума за „великанка“, съответно „великан“. Местно предание обяснявало необичайно големите каменни блокове с това, че съоръжението било изградено от великанско същество. Подобни разкази възникнали много преди строежът и възрастта на комплекса да бъдат изследвани археологически.
През XIX век комплексът бил разкрит, като първите разкопки все още не отговаряли на днешните археологически стандарти. По-късни изследвания позволили по-точно определяне на отделните строителни етапи. От 1980 г. Ġgantija е част от световното наследство на UNESCO; по-късно към този обект на световното наследство били включени и други малтийски мегалитни съоръжения.
Изданието от 2016 г. поставило началото на малтийска монетна серия, посветена на праисторическите обекти на страната. През следващите години били представени други храмови комплекси, както и подземният хипогей Ħal Saflieni. Изборът на Ġgantija за начало на серията по този начин насочвал към самобитната храмова култура на малтийския архипелаг.