Люксембург · 125 години на люксембургската династия Nassau Weilburg

Дата на емисия15.10.2015 г.

Общ тираж511 500

Максимум за ЕС1 400 000

Емисии4

Надпис на гурта2 ★ ★ × 6, редуващо се нормално/обърнато

Надпис1890 — Dynastie Nassau-Weilbourg / Luxemburg / 2015

ДизайнерHerbert Wähner

Монетен дворKoninklijke Nederlandse Munt, Utrecht

Към повода за емисията

Монетата напомня за 125-ата годишнина на династията Nassau-Weilburg. Изображението представя великия херцог Henri, както и портретите на великите херцози Adolphe, Guillaume IV и Jean и на великите херцогини Marie-Adélaïde и Charlotte, подредени в хронологичен ред според възкачването им на трона. Към него са добавени надписът „1890 — династия Nassau-Weilbourg“, както и „Люксембург“ и годината „2015“.

Мотивът

На лявата страна на монетата е изобразен портретът на Негово Кралско Височество великия херцог Henri, а на дясната страна, в кръгова подредба и в хронологичен ред на възкачването на престола, са портретите на Техни Кралски Височества великите херцози Adolphe и Guillaume IV, великите херцогини Marie-Adélaïde и Charlotte, както и на великия херцог Jean. На дясната страна на мотива, също в кръгова подредба, е поставен надписът „1890 — династия Nassau-Weilbourg“. Вертикално в центъра на монетния мотив са изписани държавата емитент „Luxemburg“ и годината „2015“.

На външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейския флаг.

Предистория на темата

Династичната отправна точка е смъртта на нидерландския крал и люксембургския велик херцог Wilhelm III през 1890 г. От Виенския конгрес през 1815 г. Нидерландия и Люксембург са свързани чрез лична уния: двете държави имат един и същ монарх, но остават юридически разделени. В Нидерландия Wilhelmina, дъщерята на Wilhelm III, може да наследи престола. За Люксембург обаче са в сила правилата за наследяване на дома Nassau, според които тогава предимство има мъжки представител на друг клон.

Затова люксембургската корона преминава към Adolph, бившия херцог на Nassau. Неговото херцогство е анексирано от Прусия след Германската война през 1866 г. С възкачването му на престола в Люксембург личната уния с Нидерландия приключва. Така 1890 г. означава не само смяна на управляващия дом, но и установяване на самостоятелно люксембургско престолонаследяване.

Тъй като синът на Adolph, Wilhelm IV, няма син, наследственият ред на дома е променен. Така най-голямата му дъщеря Marie-Adelheid може да го наследи. Управлението ѝ съвпада с Първата световна война, по време на която Люксембург е окупиран от германски войски. Поради вътрешнополитически конфликти и критиките към поведението ѝ по време на окупацията тя абдикира през 1919 г. Нейната сестра Charlotte поема престола. Още същата година народно допитване потвърждава запазването на монархията.

По време на германската окупация през Втората световна война Charlotte заминава в изгнание заедно с правителството и се обръща към люксембургското население чрез радиообръщения. През 1964 г. тя предава управлението на сина си Jean. При Jean, а по-късно и при Henri, ролята на великия херцог в рамките на парламентарната и конституционната монархия продължава да се развива.

Юбилеят дава повод да бъдат представени династичната приемственост, съществуваща от 1890 г., и едновременно с това отделянето на люксембургската от нидерландската корона. Последователността на владетелите освен това насочва към политически повратни моменти като двете световни войни, отказите от престола и промените в правилата за наследяване.