Блистер Пруф

Португалското присъствие на Timor възниква във връзка с европейската експанзия в Индийския океан. Португалските търговци търсели там преди всичко сандалово дърво, което било търсено в Китай и на други азиатски пазари. Първоначално не съществували всеобхватни колониални структури. Търговците, а по-късно и доминиканските мисионери, установявали отношения с местни владетели, чрез които били организирани търговията, политическите съюзи и разпространението на католицизма.

Португалия конкурирала в региона Нидерландия. От съответните зони на влияние се развило разделянето на острова: западната част днес принадлежи на Индонезия, докато от източната част и ексклава Oe-Cusse възникнала държавната територия на Timor-Leste. Португалското административно седалище първоначално се намирало в Lifau, а през XVIII век било преместено в Dili. Дълго време действителният колониален контрол извън отделни крайбрежни селища и регионални съюзи оставал ограничен.

След Революцията на карамфилите от 1974 г. Португалия започнала деколонизацията на своите отвъдморски територии. В Timor оттеглянето довело до сблъсъци между политически групировки. Малко след обявяването на независимост през 1975 г. Индонезия окупирала територията. Последвалият период на окупация бил белязан от въоръжена съпротива, репресии и множество цивилни жертви. На организирано от Обединените нации допитване населението през 1999 г. се произнесло против автономия в рамките на Индонезия. След преходно управление на Обединените нации Timor-Leste станала суверенна държава през 2002 г.

Поради това споменът за ранния контакт се отнася не само до мореплаването и търговията, а и до продължила около пет века конфликтна връзка. Португалските влияния се разпознават по-специално в католицизма, фамилните имена, правото и езика. Португалският е официален език наред с Tetum; освен това Timor-Leste принадлежи към Общността на португалскоезичните държави. Така годишнината дала на Португалия повод да се върне към историческата връзка с вече независима държава.