Блистер БН

Dante Alighieri е флорентински поет, политически държавен служител и учен. Той участва в борбите между политическите лагери в родния си град и за известно време принадлежи към неговите ръководни длъжностни лица. След като властта поемат противниковите черни гвелфи, той е осъден задочно и прогонен от Florenz. Тъй като не се завръща, прекарва остатъка от живота си в различни дворове на Северна Италия. Умира през 1321 г. в Ravenna.

Най-известното му произведение е създадено до голяма степен по време на изгнанието. „Божествена комедия“ описва пътуване през трите области на отвъдното: ада, чистилището и рая. Римският поет Vergil първоначално води разказвача, а по-късно тази роля поема Beatrice. Произведението свързва християнската теология и средновековната космология с античната литература, философията, както и с коментари върху политиката и съвременната история. Dante въвежда исторически личности, митологични фигури и свои съвременници и ги подрежда в устройството на отвъдното според земното им поведение.

Dante не пише поемата на латински, тогавашния език на много научни текстове, а на италиански народен език, който се основава преди всичко на тосканския. Широкото разпространение и последвалото канонизиране на произведенията му допринасят за превръщането на тази езикова форма в основа на италианския книжовен език. Освен това той създава, наред с други произведения, „Нов живот“ — съчетание от стихотворения и прозаични коментари за Beatrice, както и трактати за езика и политическия ред.

Затова в културната памет на Италия Dante не олицетворява само едно литературно произведение, а и общия език на страната, обединена политически едва столетия по-късно. Неговият портрет и сцени от поезията му отдавна присъстват в изкуството, паметниците и държавната символика. Така годишнината дава на Италия повод да си припомни автор, чието творчество е тясно свързано с националната литературна и езикова история.