Гърция · 400-годишнина от смъртта на Domenikos Theotokopoulos (El Greco)

Дата на емисия24.09.2014 г.

Общ тираж750 000

Максимум за ЕС750 000

Емисии3

Надпис на гуртаΕΛΛΗΝΙΚΗ ΔΗΜΟΚΡΑΤΙΑ + ★

Надпис2014 / Dominikos Theotokopoulos Epoiei / DOMINIKOS THEOTOKOPOULOS 1541-1614 / HELLENISCHE REPUBLIK

ДизайнерGeorgios Stamatopoulos

Монетен дворBank of Greece - Mint, Halandri

Към повода за емисията

Монетата отбелязва 400-ата годишнина от смъртта на Dominikos Theotokopoulos (1541–1614). Мотивът показва портрет на художника, а на заден план – типичен за неговата живописна техника портрет на човек от негово произведение. Изображението е допълнено от подписа му „Dominikos Theotokopoulos Epoiei“, годината 2014 и кръгов надпис на гръцки език с неговото име и годините на живота му.

Мотивът

Вътрешната част на монетата изобразява Dominikos Theotokopoulos в портрет. На заден план е показан характерен за техниката на художника портрет на човек от негово произведение. От лявата страна са гравирани годината 2014 и подписът на художника („Dominikos Theotokopoulos Epoiei“), а от дясната страна — знакът на Държавния гръцки монетен двор. Около мотива кръгообразно са разположени на гръцки език текстът „DOMINIKOS THEOTOKOPOULOS 1541-1614“ и името на държавата емитент — „ГРЪЦКА РЕПУБЛИКА“.

Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.

Предистория на темата

Dominikos Theotokopoulos е известен преди всичко под испанския си прякор El Greco, „гръкът“. Той произхожда от Крит, който по онова време принадлежал към Република Венеция. Там се обучава за художник в критската иконописна традиция. Тя съчетава религиозни образни форми, повлияни от византийското изкуство, с влияния от италианския Ренесанс. Произходът му остава разпознаваем за самия него: дори след преместването си в Западна Европа той използва гръцкото си име.

От Крит Theotokopoulos първоначално заминава за Венеция. Художествената среда там, особено живописта на Tizian и Tintoretto, го запознава с боравенето с цвят, светлина, пространство и динамични фигури. След това пребивава в Рим, където се докосва до маниеризма. Това направление се отдалечава от уравновесените пропорции на Високия Ренесанс и предпочита сложни композиции, необичайни перспективи и силно стилизирани форми на тялото.

По-късно El Greco се установява в испанския Толедо. Градът е църковен център и му предоставя множество поръчки за олтари, църкви и частни молитвени образи. Сред най-известните му произведения е „Погребението на граф Оргас“ в църквата Santo Tomé. В него той съчетава земна погребална сцена с визионно изображение на небесата. Характерни за зрелия му стил са издължените фигури, интензивните цветови контрасти, трептящата светлина и пространственият ефект, който е насочен не толкова към природоподобие, колкото към духовното и емоционалното въздействие.

Приживе El Greco работи преди всичко като религиозен художник и портретист. По-късно своеобразният му стил временно остава извън вниманието на изкуствознанието. От края на XIX век насам оценката за него се променя; художниците на модернизма виждат във формалната му свобода предвестник на нови изразни средства.

За Гърция той олицетворява едновременно критско-гръцката художествена традиция и връзката ѝ с италианската и испанската култура. Кръглата годишнина поради това предлага естествен повод международно известен художник от гръцки произход да бъде почетен върху разменна монета.