2 евро, комплект от 16 монети

През 1863 г. Финландия не е била независима държава, а от 1809 г. е автономно велико княжество в състава на Руската империя. Руският император едновременно управлявал и като велик княз на Финландия. Страната запазила собствена администрация, законодателна традиция и правен ред, но след съсловното събрание в Porvoo през 1809 г. финландските съсловия не били свиквани повече от пет десетилетия. Поради това политическите решения до голяма степен били в ръцете на императора и на финландския сенат.

Alexander II в крайна сметка свикал съсловията през 1863 г. в Helsinki. Тогавашният „сейм“ все още не бил парламент в днешния смисъл. Той се състоял от четири съсловия, заседаващи поотделно: благородничество, духовенство, гражданско съсловие и селско съсловие. Големи части от населението не били пряко представени. Законопроектите по принцип произхождали от владетеля; съсловията обсъждали, наред с другото, закони, данъци и икономически въпроси. Въпреки това се създал институционален механизъм, в който представители на финландското общество участвали в законодателството и можели публично да обсъждат жалби и политически въпроси.

Възобновяването на съсловните събрания поставило началото на по-редовна парламентарна дейност. По-късно нов правилник за съсловното събрание установил, че съсловията трябва да се събират на определени интервали. Така се развила политическа публичност, в която партиите, сдруженията и вестниците придобивали все по-голямо влияние. Също през 1863 г. Alexander II издал наредба за езика, която трябвало постепенно да разшири употребата на финландския език в администрацията и правосъдието. Това било свързано с финландското национално движение и със стремежа да се укрепи положението на финландскоговорящото мнозинство спрямо дотогава преобладаващия шведски език.

Съсловният сейм останал социално ограничен въпреки тези промени. Едва парламентарната реформа от 1906 г. го заменила с еднокамарен парламент, основан на всеобщо и равно избирателно право. Жените получили както активно, така и пасивно избирателно право. Поради това свикването от 1863 г. се разглежда преди всичко като начало на развитие, довело от съсловното участие до съвременния финландски парламент. Кръглата годишнина дала повод да се припомни този институционален нов старт.