Малта · Серия: Конституционна история на Малта, 3. издание, самоуправление от 1921 г.

Малта се намирала под британско управление от началото на 19-и век и през 1814 г. официално станала британска коронна колония. Макар че още преди това съществували консултативни и частично избираеми представителни органи, политическата власт до голяма степен оставала в ръцете на британския губернатор и колониалната администрация. Исканията за по-силно участие в управлението били свързани с конфликти относно данъците, снабдяването, езика и ролята на Католическата църква.

След Първата световна война икономическите трудности, безработицата и повишаването на цените на хранителните продукти задълбочили напрежението. На 7 юни 1919 във Valletta избухнали протести срещу колониалната администрация. Британски войници стреляли по демонстрантите; четирима малтийци загинали в резултат на безредиците. Събитието, известно като „Sette Giugno“, засилило политическия натиск за предоставяне на собствени органи на управление на Малта.

Новият конституционен ред въвел двукамарен парламент със законодателно събрание и сенат. От парламентарното мнозинство можело да бъде съставено малтийско правителство, което отговаряло за част от вътрешните работи. Наред с това определени области, по-специално отбраната и външната политика, останали запазени за британската корона и губернатора. Поради това разделение системата често се определя като диархия, тоест разделено управление. Все още не ставало дума за държавна независимост, а за ограничено самоуправление в рамките на Британската империя.

Конституционният ред се оказал нестабилен в дългосрочен план. Разногласията между малтийските партии, църквата и колониалната администрация довели временно до преустановяване на самоуправлението. Въпреки това за първи път било създадено малтийско правителство, отговорно пред парламента.

Поводът бил част от малтийска монетна серия, посветена на етапи от конституционната история. Тя обхващала също въвеждането на избираеми представители, последващите парламентарни реформи, независимостта от 1964 и провъзгласяването на републиката през 1974. Самоуправлението се вписвало в тази поредица като междинна стъпка между колониалното участие и държавната самостоятелност.