Италия · 200-годишнина от рождението на Giuseppe Verdi

Giovanni Boccaccio е писател, учен и дипломат. Той прекарва формиращи години в Neapel, където в двора на Anjou се запознава с придворната литература и античните сюжети. По-късно живее предимно във Florenz и Certaldo. Наред с разкази на италиански език той създава латински произведения, занимава се с антични автори и събира ръкописи. Така той принадлежи към ранната хуманистична култура, която преоткрива класическите текстове и същевременно утвърждава народния език като литературен език.

Най-известното му произведение е „Decameron“. Рамката е чумата от 1348 г.: седем млади жени и трима млади мъже напускат Florenz, за да избегнат епидемията. По време на престоя си извън града те разказват в продължение на десет дни общо сто истории. Те са посветени, наред с други теми, на любовта, щастието и нещастието, обществения възход, измамата, находчивостта и религиозното лицемерие. В тях герои от различни обществени групи се появяват като самостоятелно действащи личности. Съчетанието на ясно подредена рамкова история с разнообразни новели оказва силно влияние върху европейската повествователна литература.

Boccaccio поддържа тесен духовен обмен с Francesco Petrarca. Заедно с Petrarca и Dante Alighieri той традиционно е причисляван към „трите корони“ на италианската литература. Boccaccio се застъпва особено активно за творчеството на Dante: написва биография на поета и изнася публични лекции във Florenz върху „Божествена комедия“. Благодарение на възхвалата на Boccaccio се разпространява и определението „божествена“ за поезията на Dante.

Портретът, послужил като образец, първоначално е част от фресковия цикъл на Andrea del Castagno, изобразяващ известни мъже и жени във Villa Carducci край Florenz. Boccaccio е представен като част от исторически и литературен канон на паметта.

Изборът на юбилея по този начин е свързан с мястото на Boccaccio в историята на италианския език и литература. Същевременно той напомня за Florenz и Toskana като центрове на онази литературна култура, от която по-късно се развива италианският книжовен език.