2 евро Пруф

Пещерата Postojna се намира в югозападна Словения, в карстов ландшафт, изграден от варовик. Разклонената ѝ система от галерии се е образувала от река Pivka, която навлиза в земните недра и в продължение на дълги периоди разтваря варовика. Сталактитите и другите синтерни образувания, от друга страна, възникват, когато богатата на калций вода оставя минерални отложения в кухините. Районът принадлежи към по-широката област на словенския карст, чието название на ландшафта се е превърнало в международно понятие за съответните геоложки форми.

Годината 1213 не обозначава откриването на пещерата в същинския смисъл. Хората са познавали и посещавали поне по-лесно достъпните ѝ части още по-рано. Юбилеят се основава по-скоро на най-стария известен надпис от посетител, намиращ се в участък от пещерата, наричан днес „коридор на старите подписи“. Такива издълбани имена и години свидетелстват за използването на пещерата дълго преди началото на организирания туризъм.

През XVII век краинският учен Johann Weichard von Valvasor описва пещерата. Решаваща стъпка към по-нататъшното ѝ проучване е откриването през 1818 г. на неизвестни дотогава пещерни пространства от Luka Čeč, който по време на подготовката за посещението на високопоставен гост работел като запалвач на лампи. Още през следващата година започва редовното посещение на пещерата. През XIX век са изградени пътеки, осветление и пещерна железница. Така Postojna рано се превръща в пещерна система, достъпна за туристи.

Пещерата е и място за изследване на подземните местообитания. Фауната ѝ включва пещерния протей — земноводно от Динарския карст, приспособено към постоянен живот в тъмнина. Други безгръбначни пещерни животни допринасят за превръщането на Postojna в изследователски център на спелеобиологията.

За Словения Postojna съчетава природен район, история на туризма и научното изследване на карстовите явления. Запазеният надпис предоставя ясно датиран повод това национално природно и културно наследство да бъде представено върху възпоменателна монета.