Блистер БН

Кралица Elisabeth от Белгия (1876–1965) произхождала от рода Wittelsbach и била омъжена за крал Albert I. Самата тя свирела на цигулка и подкрепяла музиката, изобразителното изкуство и науката. Уроци по цигулка получавала, наред с други, при Eugène Ysaÿe, белгийски цигулар, композитор и диригент. От общия интерес към обучението на млади музиканти възникнала идеята за международен конкурс.

Първото издание се състояло под името „Concours Eugène Ysaÿe“. Малко преди това Ysaÿe починал, но все още участвал в разработването на основните принципи на конкурса. Първоначално той бил предназначен за цигулари, а по-късно и за пианисти. Сред първите лауреати били съветските музиканти David Oistrach и Emil Gilels. Втората световна война прекъснала по-нататъшното провеждане. След възобновяването конкурсът получил днешното си име през 1951 г. и оттогава се провеждал в Брюксел.

Сред особеностите му е интензивният финален кръг. В рамките на ограничено време финалистите подготвят специално написано за конкурса, непубликувано дотогава произведение. През това време те живеят и работят изолирани и без подкрепата на своите преподаватели. Освен цигулката и пианото по-късно били добавени и други раздели, сред които пеене и композиция. Изпълненията във финалния кръг традиционно се провеждат с оркестър.

Конкурсът същевременно е свързан с белгийската монархия и държавно подкрепяната грижа за културата. След Elisabeth почетното председателство поела кралица Fabiola; по-късно тази задача била продължена от кралица Mathilde. В центъра са награждаването на млади музиканти и международното обществено внимание към тях, а не само връчването на парична награда.

За Белгия годишнината поради това била повод да се припомни дългогодишно съществуваща културна институция с кралска патронка и международно участие. Изборът на монета за обращение обединил в един мотив историята на музиката, белгийската културна политика и ролята на кралския двор.