2 евро, комплект от 16 монети

Еврото възниква в рамките на Европейския икономически и паричен съюз. Неговите основи са определени в Договора от Маастрихт, който влиза в сила през 1993 г. Целта е обща парична политика за онези държави членки на ЕС, които изпълняват определени икономически и правни условия. Отговорност за паричната политика е възложена на Европейската система на централните банки под ръководството на Европейската централна банка.

Още на 1 януари 1999 г. еврото е въведено като валута. Първоначално обаче то съществува само като безналични пари, например за преводи, банкови сметки и търговия на финансовите пазари. Валутните курсове на участващите национални валути са фиксирани необратимо. Банкнотите и монетите в германски марки, франкове, лири и други използвани дотогава валути продължават да се използват в ежедневието по време на този преходен период.

Едва на 1 януари 2002 г. в обращение влизат евробанкнотите и евромонетите. Затова годишнината от 2012 г. се отнася до въвеждането на парите в брой, а не до създаването на валутата през 1999 г. Преходът е мащабна логистична задача: парите в брой трябва да бъдат произведени и разпределени, автоматите и касовите системи трябва да бъдат адаптирани, а цените по време на преходния период често трябва да бъдат обозначавани в старата и новата валута. След кратки периоди на паралелно обращение дотогавашните национални банкноти и монети в участващите държави губят качеството си на законно платежно средство.

Въвеждането на общи пари в брой прави паричния съюз непосредствено видим за населението. Същевременно то улеснява плащанията и сравняването на цените през държавните граници. Не всички държави членки на Европейския съюз обаче участват в еврото. Еврозоната се променя и чрез последващи присъединявания; последна преди годишнината Естония приема общата валута през 2011 г.

Годишнината е подходящ повод за обща емисия, тъй като разменните монети едновременно носят единни европейски и различни национални художествени елементи. Поради това общ мотив за възпоменание може да представи трансграничната функция на парите в брой, докато обозначението на съответната държава посочва отделните държави емитенти. Такива общи емисии се приемат само по избрани общоевропейски поводи.