КРМ ПП

Córdoba още в римската епоха е важен градски център. След ислямското завоевание на Иберийския полуостров градът става през 756 г. столица на независимия емирство Córdoba, а през 929 г. — на възникналия от него халифат. Особено през X век той е политически, икономически и духовен център на западното Средиземноморие. След разпадането на халифата Córdoba многократно сменя владетелите си, докато през 1236 г. градът е завладян от крал Ferdinand III. von Kastilien.

Строежът на Голямата джамия започва в края на VIII век при емира Abd ar-Rahman I. През следващите векове няколко владетели я разширяват. Характерни са разположените един над друг подковообразни и полукръгли арки с редуващи се светли и червеникави камъни. Много от колоните и капителите произхождат от по-стари римски и вестготски сгради или са изработени по антични образци. Към комплекса принадлежат и богато украсени молитвени пространства от времето на халифата.

След християнското завоевание джамията е осветена като църква. През вековете са изградени параклиси и други християнски пристройки. През XVI век в средата на някогашната молитвена зала е издигнат нов катедрален хор с трансепт. Бившето минаре също по-късно е обградено от християнска камбанария. Така сградата видимо съчетава различни етапи от историята на града.

Първоначално UNESCO включва джамията-катедрала в списъка на световното наследство. По-късно защитената територия е разширена и обхваща големи части от стария град. Към нея спадат, наред с други, някогашният еврейски квартал, римският мостови комплекс и улични пространства, чиято основна структура води началото си от различни исторически епохи.

Емисията поставя началото на испанска монетна серия, посветена на обектите на световното наследство на страната. Така изборът на Córdoba е свързан не само с отделна годишнина, а и с началото на по-дълга поредица, в която всяка година е представян испански обект на световното наследство.