КРМ БНЦ

Valletta се намира на полуостров Sciberras между Grand Harbour и Marsamxett Harbour. Възникването ѝ е свързано с Johanniterorden, който се установява на Malta през 1530. Орденът първоначално е основан за снабдяване и защита на поклонници в Светите земи, а по-късно се превръща и във военна и политическа сила в Средиземноморието.

Непосредственият повод за изграждането на града е османската обсада на Malta от 1565. Сраженията показват, че вече съществуващите укрепления около Grand Harbour трябва да бъдат допълнени. През следващата година е положен основният камък на нов град-крепост. Името си той получава от Jean Parisot de Valette, тогавашния велик магистър на Johanniterorden, който ръководи отбраната по време на обсадата.

Планирането е поверено на италианския военен инженер Francesco Laparelli. Той проектира редовна улична мрежа и система от бастиони, куртини, ровове и други отбранителни съоръжения. След напускането на Laparelli работата продължава малтийският архитект Girolamo Cassar. Негови са и проектите за няколко сгради на ордена. През 1571 Johanniterorden премества седалището си от Birgu в новия град.

Укрепленията оформят не само облика на града, но и функцията на Valletta като политически и военен център. В рамките на стените са изградени църквата на ордена, която по-късно става St.-Johannes-Konkathedrale, странноприемниците на различните езици на ордена, както и административни и жилищни сгради. Планомерно застроената градска територия остава тясно свързана със своите отбранителни съоръжения.

От 1980 Valletta е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Стените илюстрират както архитектурата на крепостите от ранното Ново време, така и местоположението на Malta по тогавашните конфликтни и търговски маршрути на Средиземноморието. Това обяснява пригодността ѝ като мотив в рамките на тематично разглеждане на укрепените малтийски градове.