Словения · 150-ият рожден ден на Josip Plemelj

Дата на емисия19.12.2023 г.

Общ тираж1 000 000

Максимум за ЕС1 000 000

Емисии4

Надпис на гуртаSLOVENIJA •

НадписJOSIP PLEMELJ 1873 / SLOVENIJA / 2023

ДизайнерStudio Čuk, Jasna Čuk Kolavčič sp

Монетен дворIstituto Poligrafico e Zecca dello Stato, Italy

Към повода за емисията

Монетата отбелязва 150-ата годишнина от рождението на математика и астроном Josip Plemelj. Мотивът изобразява части от уравнение, решено за първи път от него; цифрите и символите по орбитите онагледяват движението на планетите, както и съединяването на отделни нерешими елементи в едно цяло. В композицията са включени надписите „JOSIP PLEMELJ 1873“ и „SLOVENIJA“.

Мотивът

Мотивът на монетата показва части от уравнението, което Josip Plemelj пръв в света е решил. Числата и символите са подредени по орбити, които онагледяват въртенето на планетите, движението в пространството и същевременно съединяването на отделни нерешими елементи в едно цяло. Така изображението на монетата свързва двете области на работа и изследвания на Plemelj: математиката и астрономията. В изображението са включени надписът „JOSIP PLEMELJ 1873“, името на държавата емитент „SLOVENIJA“ и годината на емитиране „2023“.

Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.

Предистория на темата

Josip Plemelj произхождал от района на Bled и изучавал математика, физика и астрономия в Universität Wien. Научната му кариера започнала още в рамките на Хабсбургската монархия. По-късно преподавал в Universität Czernowitz, който по онова време също принадлежал към Австро-Унгария. След Първата световна война се завърнал в новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци и работил в Ljubljana.

Математическите трудове на Plemelj се отнасят преди всичко до теорията на функциите, диференциалните уравнения и сингулярните интегрални уравнения. С името му са тясно свързани формулите на Sokhotski-Plemelj. Те описват как се отнасят един към друг граничните стойности на определени комплексни интеграли от двете страни на дадена крива. Такива методи позволяват разглеждането на краеви задачи в комплексния анализ.

На това се основавала и работата на Plemelj върху така наречения проблем на Riemann-Hilbert. Казано опростено, става дума за намиране на аналитична функция, чиито стойности при пресичане на зададен контур имат определен скок. Проблемът произлиза от въпроси, поставени от Bernhard Riemann, и бил включен от David Hilbert в неговия списък с математически проблеми. В началото на XX век Plemelj разработил метод за решаването му, който станал основополагащ за по-нататъшното развитие на теорията на интегралните уравнения и краевите задачи. Интересът му към астрономията бил свързан по-специално с математически методи за описване на движението на небесните тела.

Plemelj имал и институционална роля за словенското висше образование. Университетът в Ljubljana бил основан през 1919 г., след като разпадането на Австро-Унгария създало политическите предпоставки за университет със словенски език на преподаване. Plemelj бил сред професорите от началния период и станал неговият първи ректор. Така той допринесъл за изграждането на самостоятелно математическо и природонаучно образование в Словения.

Изборът му за словенска възпоменателна монета се обяснява не само с научните му трудове. Plemelj олицетворява едновременно развитието на съвременната математика и възникването на университетската наука на словенски език. Кръглата годишнина дала конкретния повод тези два аспекта да бъдат припомнени заедно.