Гърция · 100-годишнина от рождението на Maria Callas

Дата на емисия27.06.2023 г.

Общ тираж750 000

Максимум за ЕС750 000

Емисии3

Надпис на гуртаΕΛΛΗΝΙΚΗ ΔΗΜΟΚΡΑΤΙΑ + ★

Надпис100. GEBURTSTAG VON MARIA CALLAS / 2023 / HELLENISCHE REPUBLIK

ДизайнерGeorgios Stamatopoulos

Монетен дворBank of Greece - Mint, Halandri

Към повода за емисията

Монетата е посветена на 100-годишнината от рождението на гръцката сопрано Maria Callas. На мотива е изобразен нейният портрет, заобиколен от надписа „100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА MARIA CALLAS“; вдясно са годината на емисията и палмета като знак на гръцкия монетен двор, а отдолу стои „ЕЛИНСКА РЕПУБЛИКА“.

Мотивът

Дизайнът изобразява портрет на легендарната гръцка сопрано MARIA CALLAS. По вътрешния ръб на монетата е изписано „100-ГОДИШНИНА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА MARIA CALLAS“, а от дясната страна са посочени годината на емитиране на монетата „2023“ и палмета (знак на гръцкия монетен двор). Под портрета е изписано „РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ“.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.

Предистория на темата

Мария Калас е родена през 1923 г. в Ню Йорк като дъщеря на гръцки имигранти. Фамилното ѝ име първоначално е Калоджеропулос. След раздялата на родителите си тя се премества като юноша с майка си и сестра си в Атина. Там изучава пеене, наред с други при испанската колоратурна сопрано Elvira de Hidalgo. По време на германската окупация на Гърция тя придобива първия си сценичен опит в Атинската опера.

Международната ѝ кариера започва след Втората световна война в Италия. През 1947 г. тя пее в Arena von Verona в операта „La Gioconda“ на Amilcare Ponchielli. През следващите години редовно пее в Scala в Милано и в други оперни театри в Европа и Америка. Сред известните ѝ роли са Norma в едноименната опера на Vincenzo Bellini, Lucia в „Lucia di Lammermoor“ на Gaetano Donizetti, Violetta в „La traviata“ на Giuseppe Verdi и главната роля в „Tosca“ на Giacomo Puccini.

Калас съчетава вокална виртуозност с изпълнение, силно ориентирано към текста и сценичния образ. Репертоарът ѝ допринася за по-честото поставяне на опери от италианското белканто от началото на XIX век. При това тя изпълнява партии, изискващи голяма подвижност, широк вокален диапазон и драматични изразни възможности. Записите ѝ оказват влияние и върху по-късното възприемане на много от тези произведения.

От края на 50-те години на XX век вокалните трудности и отменените участия все по-често стават публично обсъждани. Последната ѝ оперна изява е през 1965 г. като Tosca в Лондон. По-късно тя води майсторски класове и предприема концертно турне с тенора Giuseppe Di Stefano. Умира през 1977 г. в Париж.

Гръцкото издание е свързано както с нейния произход и образование в Атина, така и с международното ѝ място в историята на операта. Кръглата годишнина от рождението ѝ предоставя ясен повод тя да бъде почетена като част от гръцкото културно наследство.