Словакия · 35 години програма Erasmus

Програмата „Еразъм“ е създадена през 1987 г. от тогавашната Европейска общност. Името ѝ едновременно е и акроним от „Европейска схема за действия на Общността за мобилност на университетските студенти“. Първоначално тя е имала за цел преди всичко да улеснява пребиваването с учебна цел във висше училище в друга европейска държава. Това включвало финансови помощи, сътрудничество между висшите училища и процедури за признаване на придобитите в чужбина учебни постижения. По този начин един семестър в чужбина не трябвало да води до ненужно удължаване на обучението.

Наименувана е на Desiderius Erasmus von Rotterdam, нидерландски хуманист, теолог и филолог от епохата на Ренесанса. Той живял приблизително от 1466 до 1536 г. и пребивавал, наред с други места, в Париж, Англия, Италия, Нидерландия и Базел. Erasmus работел с учени от различни страни и поддържал широка кореспондентска мрежа. Сред най-известните му съчинения е сатиричната „Похвала на глупостта“. Освен това публикувал гръцко-латинско издание на Новия завет. Неговите пътувания, трансграничният му обмен и представата му за свят на учените, обединен чрез образованието, го превърнали в подходящ съименник на европейска програма за мобилност.

Програмата възникнала в период, когато европейската интеграция трябвало да стане осезаема за гражданите не само в икономически и институционален план, но и в ежедневието. Учебните престои в чужбина трябвало да насърчават езиковите познания, личните контакти и познанията за други образователни и житейски среди. По-късно обхватът бил разширен и към други групи и области на образованието. От 2014 г. Erasmus+ обединява програми за общо и професионално образование, младежта и спорта; към тях спадат освен студентите например и обучаващи се, преподаватели и младежки организации.

Поводът бил подходящ за съвместно монетно издание, тъй като програмата се основава на сътрудничество отвъд държавните граници и не е свързана само с една държава. Еднаквото по мотив издание на няколко държави от еврозоната пренася този общностен характер върху платежно средство, което също се използва трансгранично.