Испания · Серия за световното културно наследство на UNESCO, 13-о издание, национален парк Garajonay

Националният парк е създаден през 1981 г. и обхваща близо 4.000 хектара в централната и северната част на La Gomera. От 1986 г. е включен в Списъка на световното наследство. Най-високата му точка е Alto de Garajonay с височина 1.487 метра. Релефът се характеризира с дълбоко врязани долини и стръмни планински склонове, формирани в резултат от вулканичната история на Канарските острови.

За растителността решаващо е съчетанието между надморската височина и североизточния пасат. Влажните въздушни маси се задържат в планините и често образуват мъгла. Тя се отлага по листата и клоните и допълнително снабдява почвата с вода. Това явление, наричано хоризонтални валежи, осигурява постоянна висока влажност въпреки малкото количество обичайни валежи. Гората включва различни лаврови растения, дървесен пирен и восъчна мирта. Тя е и местообитание за множество видове, срещащи се само на Канарските острови или в Makaronesien, сред които лавровият гълъб и болевата лаврова гълъбица.

Roque de Agando не е сграда, а вулканично скално образувание. То се е образувало от втвърдена магма във вътрешността на по-стар вулкан. Ерозията е отнесла по-меките околни скали, докато по-устойчивото ядро е останало. Agando принадлежи към група подобни скални образувания, наричана Los Roques, и е защитено като природна забележителност.

Името Garajonay традиционно се свързва с легендата за Gara и Jonay. В различните ѝ варианти тя разказва за двама млади влюбени от предиспанския островен свят, чиято връзка е възпрепятствана и завършва трагично. Разказът е част от културното наследство на La Gomera; историческата му основа не е потвърдена.

Емисията е свързана с испанска монетна серия, която от 2010 г. ежегодно представя обекти от световното наследство на ЮНЕСКО в Испания. Изборът на Garajonay следва тази дългосрочна програма, а не е посветен на отделна годишнина.