Германия · 30 години от падането на Берлинската стена

Berliner Mauer възниква от 13 август 1961 г. по нареждане на ръководството на DDR. Тя трябва да предотврати по-нататъшното преселване на хора във Федералната република през Западен Берлин. Първоначално състояща се от заграждения и бодлива тел, границата е разширена до строго охранявана система от стени, огради, наблюдателни кули и контролни ивици. Така Западен Берлин е изолиран от източната част на града и от заобикалящата го територия на DDR. Опитите за бягство са наказвани с лишаване от свобода, а частично и със смъртоносна сила.

Отварянето е предшествано през 1989 г. от дълбоки промени в Източна и Централна Европа и от нарастващо протестно движение в DDR. Многобройни граждани на DDR напускат страната през Унгария и Чехословакия. Едновременно с това демонстрантите настояват за свобода на пътуванията, свободни избори и политически реформи. Провежданите от септември Leipziger Montagsdemonstrationen се превръщат в масови митинги. През октомври държавният и партиен ръководител Erich Honecker губи поста си.

Вечерта на 9 ноември членът на политбюро на SED Günter Schabowski представя на пресконференция нов регламент за пътуванията. На въпроса кога той влиза в сила, той отговаря, че според сведенията му това става „незабавно, без отлагане“. Регламентът обаче все още не е подготвен по съответния начин. След като радиото и телевизията разпространяват новината, хиляди хора се събират на граничните пунктове в Берлин. Граничните служители първоначално не получават ясни указания и накрая пропускат хората.

По време на разделението Brandenburger Tor не може да се използва като редовен пункт за преминаване, а се намира непосредствено в изолираната гранична зона. Така той се превръща в символ на разделения град. На 22 декември 1989 г. преминаването там е отворено отново.

Държавното единство на Германия влиза в сила на 3 октомври 1990 г. Неговите външнополитически предпоставки са уредени от двете германски държави съвместно с Франция, Великобритания, Съветския съюз и Съединените щати в Договора „Две плюс четири“. Затова годишнината дава повод да се припомнят не само отварянето на границата, но и мирното протестно движение и преодоляването на европейското разделение.