Литва · Sutartinės – литовски народни песни

Дата на емисия10.07.2019 г.

Общ тираж500 000

Максимум за ЕС500 000

Емисии2

Надпис на гуртаLAISVĖ ★ VIENYBĖ ★ GEROVĖ ★

НадписLIETUVA / SUTARTINĖS / 2019

ДизайнерLiudas Parulskis

Монетен дворUAB Lietuvos monetų kalykla, Vilnius (Lithuania)

Към повода за емисията

Монетата почита „Sutartinės“ – литовски многогласни песни, включени в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на UNESCO. Мотивът изобразява линейни форми като символ на полифонията на тази литовска народнопесенна традиция: раздалечаващи се и отново сближаващи се линии образуват вихър, украсен с малки геометрични фигури и природни мотиви. По ръба са изписани „LIETUVA“ и „SUTARTINĖS“.

Мотивът

Изобразени са линейни мотиви, символизиращи полифонията в уникалната литовска народнопесенна традиция „SUTARTINĖS“. Раздалечаващите се и след това отново сближаващи се линии образуват вихър, украсен с малки геометрични фигури и природни мотиви. По ръба полукръговидно са изписани надписите „LIETUVA“ (държавата емитент) и „SUTARTINĖS“ (литовски многогласни песни), както и годината на емисията „2019“. Изсечен е и знакът на литовския монетен двор.

Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.

Предистория на темата

Терминът „Sutartinės“ произлиза от литовския глагол *sutarti*, който означава „съгласявам се“ или „разбирам се“. Песните произхождат предимно от Aukštaitija в североизточната част на Литва. Техните гласове обаче не се обединяват в обща мелодия по смисъла на обикновена хорова композиция. Вместо това самостоятелни, кратки мелодични и текстови фрагменти звучат едновременно или с времево отместване. Характерни са тесните, отчасти дисонантни интервали, повтарящите се формули, синкопираните ритми и прецизното преплитане на гласовете.

В зависимост от формата Sutartinės се изпълняват от две, три или четири певици. Често текстовите редове се редуват с звукоподражателни рефрени. Изпълнението изисква строго разпределение на ролите: участничките трябва да изпълняват своята част и същевременно точно да я съгласуват с останалите. Наред с вокалните форми съществуват и инструментални съответствия, включително с ансамбли от многосъставни флейти и духови инструменти.

Текстовете обхващат различни области от традиционния живот. Те разглеждат например селскостопанска работа, годишния цикъл, сватби, семейството или историческия опит. Изпълнението можело да включва регламентирани движения или танцови форми с ходене. Така Sutartinės били не само песни, а съчетание от пеене, ритъм и общностно действие.

През XIX и XX век живата традиция в регионите на произход постепенно запада. Записите на етнографи, както и последвалата работа на фолклорни групи и певици, допринасят за съхраняването и повторното изпълнение на репертоара. Днес Sutartinės се представят както в регионален контекст, така и на културни прояви.

UNESCO включи традицията в своя списък през 2010 г. Емисията на монетата от 2019 г. не е свързана с кръгла историческа годишнина. Тя поставя във фокуса си форма на нематериалното културно наследство, която продължава да се практикува, и наред с архитектурни паметници или исторически личности превръща устно и музикално предаваната традиция в държавен възпоменателен мотив.