Естония · 150-годишнина от първия песенен фестивал

Дата на емисия29.05.2019 г.

Общ тираж1 000 000

Максимум за ЕС1 000 000

Емисии3

Надпис на гуртаEESTI × 2, редуващи се изправени/обърнати, разделени с точки

НадписLaulupidu 150 / 2019 / EESTI

ДизайнерGrete-Lisette Gulbis

Монетен дворMincovna Kremnica, š.p, Kremnica

Към повода за емисията

Възпоменателната монета отбелязва 150-годишнината на естонския песенен фестивал. Мотивът изобразява абстрахиран фестивален парад на участници, облечени в носии, който се движи през ликуващото множество като морска вълна, и свързва музиката, носиите и различните места на провеждане. Виждат се също първите ноти на националния химн на Естония и надписът „Laulupidu 150“.

Мотивът

Монетният мотив представлява абстрахирано изображение на шествие на участници, облечени в народни носии, което се движи като морска вълна под радостните възгласи на гордата тълпа. Мотивът съчетава музиката, народните носии и различните места на провеждане на големия и значим песенен фестивал на страната край морето. Изобразени са също първите ноти на естонския национален химн, а в долната част по вътрешния ръб на монетата е надписът „Laulupidu 150“ (150 години песенен фестивал). В горната централна част са посочени годината на емитиране „2019“ и непосредствено под нея държавата емитент „EESTI“.

По външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейския флаг.

Предистория на темата

Първият общоестонски певчески празник се състоя през 1869 г. в Tartu. Той възниква по образец на широко разпространените през XIX век певчески празници и е организиран съвместно от Johann Voldemar Jannsen. Първоначално в него участват предимно мъжки хорове и духови оркестри. Съвместното пеене на естонски език се вписва в периода на националното пробуждане, когато сред естонскоговорещото население се развива по-силно културно и политическо чувство за общност. По това време Естония принадлежи към Руската империя; управлението и общественият живот дълго време са повлияни и от германско-балтийския елит.

Jannsen написва и текста на „Mu isamaa, mu õnn ja rõõm“ („Моя родина, мое щастие и моя радост“). Песента с мелодия от германско-финландския композитор Fredrik Pacius е изпълнена на първия празник, а по-късно става национален химн на Естония. Мелодията се използва и за финландския химн, но с различен текст.

От певческия празник се развива редовно провеждано масово мероприятие, което по-късно е допълнено с танцови празници. От XX век насам Tallinn е основното място на провеждане. Там е изградена сцена на открито с голяма трибуна за певци, на която могат да се представят съвместно многобройни хорове. Празниците продължават и по време на съветското управление. Репертоарът и програмата са подчинени на държавни изисквания, но същевременно естонският език, хоровата музика и общностните традиции остават публично представени.

На тази функция се опира и „Пеещата революция“ от края на 80-те години. На събрания и музикални прояви десетки хиляди души пеят патриотични песни и настояват за политическо самоопределение. Това мирно масово движение съпътства пътя към възстановяването на независимостта на Естония през 1991 г.

Традицията на балтийските певчески и танцови празници в Естония, Латвия и Литва е призната от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Затова годишнината дава повод върху монета в обращение да бъде представена не само поредица от прояви, но и връзката ѝ с езика, националната идентичност и политическото отстояване на независимостта.