2 евро Брилянт/BU

Guillaume I., известен на нидерландски като Willem I., произхожда от династията Oranien-Nassau. След края на наполеоновото владичество през 1813 г. той първоначално става суверенен принц на Нидерландия. След това Виенският конгрес преустройва региона: през 1815 г. възниква Обединеното кралство Нидерландия, което обхваща приблизително днешните Нидерландия, Белгия и Люксембург. Guillaume става крал на тази държава и същевременно първият суверенен велик херцог на Люксембург.

Люксембург не е обикновена част от нидерландското кралство. Той съществува като отделно велико херцогство в лична уния с Нидерландия: двете страни имат един и същ владетел, но от държавноправна гледна точка остават разделени. Освен това Люксембург принадлежи към Германския съюз. Крепостта Люксембург е охранявана като съюзна крепост от гарнизон, състоящ се предимно от пруски войници. Тези многобройни обвързаности определят политическото положение на страната в Европа през XIX век.

Управлението на Guillaume е белязано от опита да се уеднаквят по-тясно северната и южната част на кралството му. Различията в религията, езика, политическото представителство и икономическата политика обаче водят до конфликти. По време на Белгийската революция през 1830 г. южните провинции се отделят от нидерландското владичество. Окончателното уреждане настъпва през 1839 г.: западната, предимно френскоговоряща част на Люксембург преминава към новосъздадена Белгия и днес образува нейната провинция Люксембург. Останалата територия продължава да съществува като велико херцогство под управлението на Guillaume. Така Люксембург придобива до голяма степен днешния си териториален облик.

През 1840 г. Guillaume абдикира в полза на сина си Guillaume II. Личната уния с Нидерландия продължава до 1890 г.; след това двете монархии поемат по различни пътища поради различните правила за наследяване.

Изборът на повода за възпоменанието насочва към периода на възникване на съвременното велико херцогство. Guillaume I. символизира издигането на Люксембург във велико херцогство, международното му включване след Виенския конгрес и териториалното преустройство от 1839 г. Съпоставянето със съвременния държавен глава поставя този ранен период в контекста на продължаващата монархическа институция на Люксембург.