2 евро, комплект от 16 монети

С „Римските договори“ се обозначават две споразумения: Договорът за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Страни по договорите са Белгия, Федерална република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия. И двата договора влизат в сила в началото на 1958 г.

ЕИО има за цел постепенното свързване на икономиките на държавите членки. Това включва премахване на митата и търговските пречки, създаване на обща външна митническа тарифа и разработване на общи политики. Договорът създава и институционална рамка с Комисия, Съвет на министрите, парламентарна асамблея и Съд. От парламентарната асамблея по-късно възниква Европейският парламент. Евратом, от друга страна, урежда сътрудничеството в областта на мирното използване на ядрената енергия, включително научните изследвания, снабдяването и контрола за безопасност.

Договорите са свързани със западноевропейското обединение след Втората световна война. Още преди това същите шест държави поставят основни за военната промишленост отрасли под общ надзор чрез Европейската общност за въглища и стомана. След провала на по-широките планове за европейска отбранителна и политическа общност сътрудничеството се насочва в по-голяма степен към икономическите области.

ЕИО продължава да се развива чрез последващи разширявания и изменения на договорите. Договорът от Маастрихт създава Европейския съюз и поставя началото на икономическия и паричен съюз. Поради това днешният ЕС не се основава без изменения на текста на договора от 1957 г., но в институционално и правно отношение продължава неговата линия на развитие. Евратом продължава да съществува като отделна общност с общи органи на ЕС.

Общото монетно издание се основава на връзката между началото на икономическата общност и по-късния паричен съюз. То е първата възпоменателна монета от 2 евро, издадена от всички тогавашни държави от еврозоната с общ основен мотив. Участието и на много държави, присъединили се по-късно, едновременно с това показва разширяването на европейското сътрудничество извън първоначалния кръг от шестте държави по договорите.