КРМ БНЦ

Преди 1991 г. Словения е република в състава на Социалистическа федеративна република Югославия. През 1980-те години там се засилват исканията за политическо отваряне, свободни избори и по-голяма самостоятелност. Същевременно се задълбочават икономическите и политическите конфликти между югославските републики. След края на комунистическото еднопартийно управление през 1990 г. в Словения се провеждат многопартийни избори.

На референдум на 23 декември 1990 г. ясно мнозинство от избирателите се обявява за независима държава. На 25 юни 1991 г. словенският парламент приема необходимите за отделянето от Югославия декларации и конституционни актове. Следва кратък въоръжен конфликт между словенските сили и Югославската народна армия, известен като Десетдневната война. С Брионското споразумение изпълнението на независимостта първоначално е отложено за три месеца. През октомври 1991 г. Словения окончателно осъществява държавното отделяне. Международното признание последва в началото на 1992 г.; през май същата година страната става член на Организацията на обединените нации.

France Prešeren е словенски поет от XIX век. Творчеството му допринася за утвърждаването на словенския като литературен и културен език. Стихотворението „Zdravljica“, приблизително „Наздравица“, е създадено във време, когато словенците все още не притежават собствена държава и принадлежат към Хабсбургската империя. То свързва надеждата за свобода с идеята за мирно съжителство на народите. Седмата строфа става словенски национален химн.

Свързването на независимостта с текста на France Prešeren поставя основаването на държавата в по-широк исторически контекст: на съвременната политическа самостоятелност предхождат грижата за езика, литературата и формирането на словенско национално съзнание. Поради това 25-ата годишнина дава повод да се припомнят не само събитията от 1991 г., но и тяхната културна предистория.