2 евро Брилянт/BU

Създаването на Банката на Финландия е свързано с политическото преустройство на Северна Европа след Финландската война от 1808 до 1809 г. Швеция отстъпва Финландия на Руската империя; страната е включена в царството като Велико княжество Финландско със собствени административни органи. Впоследствие цар Александър I разпорежда създаването на финландска банкова институция. Тя трябвало да отпуска кредити, да приема депозити и да издава банкноти. Същевременно целта била да се уреди паралелното използване на шведски и руски платежни средства.

Първото седалище на банката се намирало в Турку, тогавашния административен център на страната. След като Хелзинки бил определен за столица на Великото княжество, банката също се преместила там. През XIX век тя била по-тясно обвързана с финландските политически институции. От 1868 г. била подчинена на финландските съсловия, от които по-късно се развил парламентът. Тази парламентарна обвързаност, макар и в променена форма, продължава и до днес.

Друга стъпка към икономическата самостоятелност било въвеждането на финландската марка през 1860 г. Националната банка поела ключови задачи по емитирането и стабилизирането на валутата. Тя продължила да съществува и след държавната независимост на Финландия. С преминаването към еврото тя станала част от Европейската система на централните банки и Евросистемата. Оттогава участва в общата парична политика и прилага нейните решения във Финландия.

Лебедът певец насочва отвъд същинската банкова дейност към финландските представи за природата и културата. Лебеди се появяват, наред с други места, в мотиви от националния епос „Kalevala“ и в свързаните с него финландски изкуство и музика, например в „Лебедът от Туонела“ на Jean Sibelius. Изборът на такъв символ свързва институционалния юбилей с националната история. Следователно поводът за емисията не е само дългото съществуване на една институция, а и непрекъснатостта на собствените финландски парични и валутни институции през различни политически системи.